Фин явно много го вълнуваше паричният проблем. А на мен ми е все едно. Ако не тук, то другаде можех да намеря работа по специалността си. Кой знае защо, отново ме хвана яд за Боб. Просто намразих брюнетката.
След втората чаша джин казах:
— На такава работа не трябва да се допускат женоря.
Тя ми хвърли презрителен поглед и излезе от бара.
Крам и Фин се разсмяха на глас.
— Какво си се заял с нея. Тя е доктор.
— Още по-лошо. Какво право има да говори така за Вигнер?
— На теб пък какво ти е харесал толкова този петнист момък? Нали все трябва да се говори за нещо? Преди да пристигнеш например, тебе одумвахме.
— Мене ме одумвайте колкото си щете, но Боб не закачайте.
Наистина какво толкоз ми е харесал Боб? Той е един такъв тих, стеснителен и видът му е твърде неугледен. Сигурно нито едно момиче не иска да танцува с него.
— Щом е лекарка, по-добре да помисли как да избави момчето от това глупаво витилиго. Правим свръх-бомби, а не можем да излекуваме хората от такова дребно нещо…
— Ядосан си — подхвърли Крам. — Я по-добре иди да спиш.
Не отидох да спя, а се отбих при Боб. Неговата стая и работен кабинет се намираха на първия етаж в левия край на коридора. Постоях малко до прозореца и гледах брезентовия купол, край който лениво се шляеха момчета във виолетови комбинезони. Те влачеха вътре в шатрата големи сандъци, обковани с ламарина.
Боб се беше излегнал на дивана и прелистваше някакво списание.
— Защо не дойде в бара?
— Нямах желание — отвърна той и ме погледна право в очите. Видя ми се страшно умно и честно момче. Не знам защо.
— Слушай, Боб. Ако някое говедо те обиди, кажи ми. В колежа бях шампион по бой без никакъв стил.
Той се понадигна и се усмихна учудено.
На вратата се почука.
— Влезте — каза Боб.
В стаята влезе същата онази брюнетка. От яд чак дъхът ми секна.
— Вие ли сте Боб Вигнер? — запита тя, без да ми обръща никакво внимание.
— Да.
— Току-що прегледах медицинския ви картон. Предписани са ви инжекции и ултравиолетови лъчи.
Боб кимна смутено.
— Съблечете се до кръста. А вие, моля ви, излезте — обърна се тя към мен.
— На какво основание?
— Така трябва. Ако не излезете, ще се оплача на полковник Джейкс.
Тя отвори малко кожено куфарче и извади от него спринцовка, спиртна лампа и кутийка с ампули. Боб стоеше смутен посред стаята.
— Е, добре. Лекувай се, приятелю — казах аз, като го тупнах по рамото. — Само че нямай голямо доверие на тези палачи.
И отново се потътрих към бара.
II
Скоро ландшафтът около нашата база ми омръзна. И двамата с Боб се нагледахме до втръсване и на островърхата оранжева скала, и на еднообразната пустиня. Ласкаещото душата усещане, че до нас, под брезентния купол, лежи водородната бомба, също се притъпи. Реших да не вземам много присърце всичко това. Щом онези, които се препоръчват за спасители на човечеството, не ги тревожи атомната война, защо съм загрижен аз да мисля за нея?
В бара разговаряхме защо навсякъде по света протестират против изпитанията на атомните и водородни бомби. Самуел Фин ни успокояваше:
— Момчета, плюйте на цялата тази дрънканица. Ние сме дошли да изкараме някоя пара̀. Ако се споразумеят да прекратят изпитанията, свършено е с нас.
В това имаше известна логика. Смисълът на изказванията на Фин беше много ясен: кое е по-важно — парите или животът?
Не знам как нашите момчета са попаднали в базата, какво са мислили за всичко това, но що се отнася до мен, то в края на краищата настъпи такъв момент, когато ми стана безразлично дали ще работя на тайните изпитания на водородните бомби, или в някоя болница, където лекуват рака с радиоактивни лъчи. И за да не мисля върху това, пиех уиски.
След напиването в бара се отбивах при Боб. Не мога да кажа, че посещенията ми го радваха, особено когато идвах пиян. Той ми се усмихваше приветливо и ме канеше да поседна. Но аз чувствувах, че не искаше да се заседявам дълго в стаята му. А отгоре на всичко и Маргарет Чикони със своята ултравиолетова лампа и спринцовката:
— Моля да излезете. Ще правя инжекции на мистър Вигнер.
От нейните посещения при Боб белите ивици по лицето му не намаляха. А откровено казано, аз напълно го загубих.
Веднъж сериозно си поговорих с Чикони в бара.
— Какво сте се лепнали за Боб?
— Лекувам го.
— А за какъв дявол идвате тъкмо в момента, когато аз се отбивам при него?
— Същия въпрос бих могла да ви задам и аз.