— Знаете ли, мис, макар да сте привлекателна девойка, на мен това не ми действува. Не бих искал да съблазнявате умни и неопитни момчета като Боб. Това е направо подло.
— На колко години сте били, когато сте започнали да пиете уиски? — запита Чикони.
— На осемнайсет. Но това няма отношение към работата.
— Ясно. Вие сте алкохолик.
— Не по-лош от другите.
В бара влезе Боб.
— Здравей, старче! — извиках аз. — Утре е неделя и аз те каня да се поразходим до Санта Крус. Селото, разбира се, не струва, но момичетата са един път.
Боб погледна смутено Маргарет.
— Преди малко получих изчислителна машина на фирмата „Феано“. Прекрасно нещо. Обемът на паметта е милион и половина двойни единици.
— Какво представлява твоята машина в сравнение с танцовата площадка в Санта Крус? — възкликнах аз, допивайки третата порция уиски.
— Това са несравними неща. „Феано“ е равноценна на най-съвременната изчислителна машина. Тя може да изчисли всеки алгоритъм.
Боб ми харесваше точно защото не беше като другите. Философът гледаше на нещата от някаква много особена гледна точка.
— Как се чувствувате? — запита Боб, усмихнат стеснително.
Тази комедия започна да ме ядосва. За щастие влезе Самуел Фин.
— Здравей, къде беше? — запитах го.
— Под купола. Джейкс ме изпрати там. Голяма работа е, казвам ви!
— Кое?
— Новата ейч-бомба. Тъпомуцунесто чудовище със сиво-кафяво-зеленикав цвят. Ей такова!
Той разпери широко ръце.
— Колко? — запита Боб.
— Горе-долу седемдесет мегатона.
Отпих от уискито.
Така или иначе свършено е с нас. Сигурен съм, че и други имат същите тъпомуцунести чудовища или може би още по-силни…
Чикони слезе от високия стол и каза:
— Да вървим, Боб. Нека тези дегенерати се напиват.
Боб тръгна подире й като кученце. Чудно момче!
Обзе ме страшна злоба. Когато те бяха вече при вратата, извиках:
— Хей, Боб! Може ли тази никаквица да е по-важна за теб, отколкото приятелите ти?
Те спряха като заковани. После Маргарет се върна с твърда крачка, дойде до мен и с всичка сила ме удари по бузата.
Не забелязах как двамата с Боб излязоха от бара. Стоях като зашеметен, а Самуел Фин се смееше с цяло гърло.
— Ама че жена! С такава и атомната бомба не е страшна.
Олюлявайки се, се помъкнах към квартирата си. Посрещна ме Боб.
— Знаеш ли, тази машина на фирмата „Феано“ е истинско чудо! — възкликна той, като ме хвана за ръката.
— Върви по дяволите!
— Не, ти чуй само. Съвсем не е по-лоша от „Евенка“.
— Боб! — заплашително изревах аз. — Върви по…
Боб се отдръпна и някак особено се притисна до стената. Устните му затрепераха, после се свиха, а на петнистото му чело се появи дълбока бръчка, каквато по-рано никога не бях виждал.
Той ми обърна гръб и се прибра в стаята си. Нищо. Качих се на втория етаж, като си мислех, че Боб напразно се обиди. Главата ми бучеше. Забелязах на масата плик. Оказа се писмо от майка ми. Тя ми пишеше, че най-важното в живота е дружбата. Ако всички хора на земята, независимо от това къде живеят и с какво се занимават, дружели, никога нямало да има войни.
Сигурно в това имаше частица истина. Лошо, че оскърбих Боб. Нищо, ще му мине. Той е толкова доволен, че са му дали за математическите му изчисления портативна електронна машинка „Феано“! На мен също ми дадоха едно-друго — четири парчета жица, две червени и две сини, които трябваше да съединя с импулсните броячи „Ракета“ и „Пакет“. Когато взривят водородната бомба под скалата, аз ще седя в стаята си и ще наблюдавам броячите. Необходимо е да се знае каква ще бъде степента на радиоактивността на повърхността на земята след взривяването на бомбата под скалата.
III
Джордж Крам завеждаше лабораторията по фотоелектроника. Това са фотоелементи, термистори, сцинтилатори и прочее. Измерването интензивността на избухването, на спектралното излъчване, на интензивността на потока от радиоактивни частици — всичко това е по неговата специалност. Той си вършеше работата мълчаливо и не се хвалеше. А всички ние се хвалехме. Всички с изключение на Боб.
Веднъж срещнах в коридора Крам.
— Скоро край на скалата.
— Жалко — отвърна Крам.
— Жалко е, когато убиват човек. А тук става дума за скала — голяма работа!
— Това е единствената скала на сто мили наоколо.
— В света скали колкото щеш.
— Въпреки това. Нашата скала придава на околността неповторимост.
Какво му става, да не е мръднал? Преди изпитанието на бомбата изведнъж му дожаля за скалата!
Излязох от жилищната сграда и тръгнах към часовоя при оградата от бодлива тел. Той гледаше в небето и без да ме погледне, каза: