— Беше ми приятно да поговорим — каза Бенедети.
— На мен също — отговори Лиана. — Оглеждайте се за снайперисти. Човек никога не знае.
Лиана го проследи с поглед в тълпата, където този път забеляза няколко познати лица сред морето от глави. Видя, че родителите и сестра й продължаваха да посрещат гостите — Джордж се смееше, Елизабет говореше оживено, а Селина прегръщаше познатите си.
Идеше й да повърне.
Запъти се към тях, като местеше поглед от Джордж към Елизабет и към Селина. „Ще дойде ден, когато ще ме ценят колкото нея“, закани се наум. Как обаче щеше да го постигне, още не знаеше. Когато зае мястото си до Селина на входа, разочарование, безсилие и яд бяха изписани на лицата на родителите й. Те обаче не казаха нищо.
Лиана трябваше да е доволна, че присъствието или отсъствието й имат значение за тях, но не беше така. Вместо това част от нея изпитваше вина заради закъснението.
Отвън папараците полудяха, когато Майкъл Арчър слезе от лимузината си и се запъти към входа. Засвяткаха фотоапарати. Зяпачите завикаха. Лиана веднага го позна.
— Не знаех, че мама го е поканила — каза тя на Селина.
— Преди няколко месеца прочетох една от книгите му.
Селина изглеждаше объркана.
— Мама не му е изпращала покана. Двете проверихме списъка с гостите два пъти. Името му не беше там.
— Тя изгледа сестра си. — Ти къде беше досега?
— Почиствах си зъбите с конец.
Лиана забеляза погледа на майка си, която наблюдаваше как съпругът й се здрависва с Майкъл Арчър. Знаеше, че майка й не търпи натрапници, особено на събития, организирани от нея. Чудеше се как ли ще се справи със ситуацията.
— Извинете ме — любезно каза Елизабет, — но ще се наложи да ви помоля да напуснете. — Тонът й не търпеше възражение. Тя пренебрегна подадената ръка. — Това е частно парти.
Джордж и Селина се обърнаха след последвалото мълчание. Лиана наблюдаваше Майкъл.
— Извинявам се, ако се натрапвам — отвърна той, — но разбрах, че тази вечер набирате средства за деца с ХИВ, и исках да предложа помощта си. — Бръкна в джоба на сакото си и извади листче. Подаде го на Елизабет. — Надявам се, че това ще помогне.
Елизабет погледна чека, после изгледа студено Майкъл.
— Сто хиляди долара е много щедро дарение — рече.
— Работя в развлекателната индустрия — поясни той. — В нашите среди ХИВ е често срещан. Това е най-малкото, което мога да направя. Тази кауза ми е присърце.
Макар Лиана да се съмняваше, че Майкъл Арчър го знае, той току-що беше връчил на майка й пет милиона долара. Може би дори шест. Щом плъзнеше мълвата, че е дарил чек за сто хиляди, останалите гости щяха да се надпреварват кой пръв да извади чековата си книжка в желанието си да не паднат по-долу. Елизабет бе наясно с това, но запази самообладание.
— Приемете извиненията ми — каза тя. — Много мило от ваша страна. За нас ще е удоволствие да останете. Приемате ли?
Облекчението на Майкъл Арчър беше видимо. Лиана вдигна брадичка в мига, в който той я погледна. Погледите им се срещнаха и Майкъл се усмихна.
— Госпожо Редман — отвърна той, — удоволствието е изцяло мое.
6
Старият буик се задави, изхърка и се разтресе, преди да спре и да изгасне в самото сърце на Манхатън.
Джак Дъглас седеше безчувствен, докато парата се издигаше от двигателя и фаровете угаснаха в тъмното. И без да проверява двигателя, знаеше какво й е на колата. От няколко седмици се канеше да смени радиатора и алтернатора, но все изникваше работа и той го отлагаше. Естествено, и двете го изоставиха в нощта с партито на Редман.
Трябваше да хване такси.
Той отвори жабката, извади поканата изпод купчината смачкани хартийки и счупени моливи и започна да рови за портфейла си. Нямаше го. Огледа седалката до себе си, пода и претърси джобовете на смокинга и панталоните си, когато се сети, че го беше оставил в апартамента на кухненската маса, за да не го забрави на излизане.
Голям майтап. Сега трябваше да ходи пеша.
Заряза колата, където се беше развалила, на ъгъла на Пето и Седемдесет и пета, и се насочи към сградата на „Редман Интернешънъл“, която се намираше в центъра, на почти два километра от мястото. Щяха да вдигнат колата му, но не му пукаше. Тази вечер умът на Джак Дъглас беше зает с далеч по-важни неща.
Тази вечер можеше да промени изцяло живота му.
Тъкмо беше подминал Шейсет и първа, когато светкавица разцепи небето и прогърмя. Джак погледна нагоре, почувства усилващия се вятър на лицето си и ускори крачка. Оставаше само да завали, помисли си той.