И наистина взе, че заваля.
Когато дъждът се превърна в плющяща пелена, паниката го обзе и той се затича, докато струите биеха по сведената му глава. Преминаващите коли го пръскаха с вода изпод гумите си. Пробяга няколко пресечки, преди „Редман Интернешънъл“ да се появи пред погледа му, и чак тогава продължи с бърза крачка. Ако поканата не беше изпратена лично от самия Джордж Редман, Джак щеше да се откаже и да се прибере вкъщи. Това обаче беше изключено сега.
Миналата седмица, когато продаде облигации на клиент във Франция за нечуваната сума от 500 милиона долара, се превърна в най-боготворения вид във финансовия свят — Големия играч с големия удар. На следващата сутрин, когато в „Джърнъл“ го нарекоха най-новия финансов магьосник на Уолстрийт, всяка една инвестиционна фирма в Манхатън се опита да го открадне от „Морган Стенли“, но безуспешно.
Джак отхвърли офертите, решен да остане лоялен към фирмата, която му даде старт в кариерата. А после дойде поканата от Джордж Редман за голямото откриване на новата сграда. „Поздравления за статията в „Джърнъл“ — пишеше на поканата. — Надявам се да дойдете на празненството. Бих искал да обсъдя някои неща с вас.“
И това беше. „Редман Интернешънъл“ беше най-големият световен конгломерат. Ако Джак получеше работа в него, кариерата му беше в кърпа вързана. „Дотук с лоялността“, помисли си той.
Влезе в сградата с голямо неудобство и подаде на портиера мократа покана. Оркестърът не свиреше. Чуваше се единствено шумоленето на коприна, глъчта на онези, които още не го бяха забелязали, и сподавеният смях на тези, които го бяха видели. Портиерът погледна него, погледна поканата, поколеба се за миг, след което се усмихна и рече:
— Приятна вечер, господин Дъглас.
Един от сервитьорите спря до него:
— Шампанско, сър?
„Шампанско, сър“ изразяваше цялото отвращение на сервитьора, който всъщност искаше да каже: „Ти, мокрите ти дрехи и мръсното ти лице нямате място на това парти“.
Макар че би предпочел бира, Джак прие чашата и я вдигна за наздравица към най-невъзпитаните, които го зяпаха.
— Прекрасна вечер — поздрави с усмивка и те извърнаха поглед.
Някой го докосна по рамото. Джак се обърна и видя Селина Редман.
— Имате вид на човек, който се нуждае от приятел — отбеляза тя. Тази сутрин лицето й бе на първа страница на „Таймс“. Джак винаги я бе намирал за привлекателна жена, но сега с удоволствие откри, че в действителност е още по-хубава.
— И от душ — добави той. — Дъждът ме застигна. — Подаде й ръка и се усмихна. — Аз съм Джак Дъглас. Приятно ми е да се запознаем.
Селина отвърна на усмивката му.
— Селина Редман. Статията в „Джърнъл“ беше наистина впечатляваща. Предполагам, че баща ми ви е поканил лично.
Джак кимна.
— Опасявам се, че да. Шансът на живота ми, а вижте ме сега. Приличам на мокър парцал.
— Не се тревожете — успокои го тя. — Появата ви говори за кураж.
— Бих предпочел да не се налагаше да показвам смелост по този начин. — Той се огледа. — Май трябва да се поизмия, преди да се запозная с баща ви.
Селина огледа калта и мръсотията по ръцете и лицето му.
— Ето какво, родителите ми имат триплекс на последния етаж. Ако искате, там може да се измиете и да се преоблечете в дрехи на баща ми. Според мен носите почти един и същ размер. — Тя кимна към близките асансьори. — Защо не дойдете с мен и ще видя какво мога да ви намеря да облечете? Сигурна съм, че в гардероба на баща ми все има нещо.
Качиха се в апартамента. Джак ходеше подир Селина през стаите, които изглеждаха сякаш обзаведени с експонати от някой музей. И въпреки това като цяло излъчването бе на топлина и уют. Също като нея.
— Банята е там — посочи Селина, когато влязоха в спалнята. — През това време аз ще ви потърси дрехи.
Джак отиде в банята и свали подгизналото сако и мократа риза.
— Няма да се бавя. Ще ме изчакате ли?
Селина излезе от гардеробната на баща си с черен смокинг и изгладена бяла риза.
— Нали не мислите, че ще пропусна да видя как изглеждате сух? — Тя влезе в банята и му подаде дрехите. Двамата се загледаха един друг с одобрение. — Разбира се, че ще остана.
В лобито Даяна Крейн, главният корпоративен адвокат, прие чаша шампанско от бармана, отпи глътка и се обърна към главния счетоводител на „Редман Интернешънъл“, Ерик Паркър. Той продължаваше да говори за предстоящото поглъщане на „Уест Текс Инкорпорейтид“.
Само за това ли можеше да приказва този човек? Не можеше ли да се позабавлява? Не я ли забелязваше?
Привличаше я от първия ден на запознанството им. Ерик Паркър беше висок и мургав, с класическа гръцка красота, мускулест и източен. Имаше хубаво чувство за хумор, можеше да води интелигентен разговор и имаше невероятен талант за финанси.