През последните две години Ерик имаше също Селина Редман. А преди да скъсат наскоро, се говореше дори за женитба.
Светлините угаснаха и дансингът потъна в мрак. Тълпата зашумя, оркестърът замлъкна. Даяна и Ерик гледаха как пронизващият сноп светлина проряза мрака и мина през блестящата повърхност на водната стена, обливайки лицата на затаилата дъх тълпа в сини вълни.
Тя побутна Ерик.
— Какво е това?
Ерик кимна към водната стена.
— Кулминацията на представлението. Гледай.
Иззад водната стена се появи Елизабет Редман, сякаш мина през нея. Илюзията беше хитро замислена и тълпата избухна в ръкопляскания. Тя стоеше, елегантна в черната копринена рокля, с диаманти на шията, китките и ушите, които проблясваха на светлината. Джордж също излезе сякаш през водата и застана до нея усмихнат, а вълнението на присъстващите растеше. Прожекторът ги проследи до центъра на дансинга.
Засвяткаха фотоапарати. Каймакът на обществото аплодираше.
— Красива е — отбеляза Даяна.
— Да — съгласи се Ерик, — но не толкова, колкото дъщеря си.
Той й подаде празната чаша. Даяна я напълни, този път без лед. Когато оркестърът засвири „Един миг във вечността“ и Джордж и Елизабет откриха танците, гостите отново заръкопляскаха силно. Последваха ги и други двойки и дансингът се превърна във въртележка от бляскави рокли и смокинги. Даяна хвана Ерик за ръката.
— Да танцуваме.
Двамата започнаха да се движат по дансинга с леки и грациозни стъпки. Тя вдигна поглед към Ерик и двамата се усмихнаха. Той я държеше близо до себе си и Даяна се запита дали подозираше, че е влюбена в него от години. Той приближи устни към ухото й. Даяна се стегна и за миг си помисли, че ще я целуне. Думите му разпръснаха магията.
— Когато това стигне до нея, мислиш ли, че ще ревнува?
Даяна го погледна и ясно долови алкохола в дъха му.
— Какво каза?
— Когато слухът стигне до Селина — повтори той, — че ти и аз сме танцували, мислиш ли, че тя ще изпита ревност?
Тя го гледаше невярващо.
— Защо не я попиташ лично?
В този момент музиката спря.
Докато Джак си вземаше душ, Селина изрита обувките от краката си, седна на спалнята на родителите си и зарея поглед из стаята. Усещаше се ръката на майка й, което означаваше, че всичко бе премерено, без излишна показност. Само един предмет привлече погледа й — семейните снимки, поставени в сребърни рамки на страничната масичка „Чипъндейл“.
Тя стана от леглото и взе една от тях. На нея двамата с Ерик се държаха за ръце пред старата сграда на „Редман“ на Мадисън. Селина ясно си спомняше деня. Само няколко часа след като снимката бе направена, тя и Ерик се любиха за първи път. Тогава Селина мислеше, че се отдава на човека, с когото ще прекара остатъка от живота си. „А сега не знам какво искам.“
Върна снимката на мястото й и се зачуди дали Ерик беше на празненството. Лично го бе поканила. Въпреки че вече не бяха заедно, струваше й се безсмислено отношенията им да се превърнат във вражда. Всъщност Селина още го обичаше. Ако не я беше притиснал толкова с настояването си за брак, двамата нямаше да се разделят.
Питаше се защо беше цялото бързане от негова страна. На двайсет и девет тя все още беше твърде млада за брак, камо ли да има деца, както настояваше Ерик. Не че не искаше деца и ако Ерик се бе научил на търпение, един ден двамата щяха да станат родители. Но дотогава Селина планираше да си живее живота и щеше да го направи необвързана, независимо дали на Ерик това му харесваше, или не.
Отсреща вратата на банята се отвори и Джак Дъглас, току-що излязъл изпод душа, облечен със смокинга на Джордж, влезе в спалнята. Селина не можеше да не забележи колко бе привлекателен. Пясъчнорусата му коса бе по-скоро разрошена, имаше изваяното тяло на атлет. Предполагаше, че е трийсетинагодишен.
Той приглади предницата на сакото.
— Как ме намирате? — попита.
— Много изискан — отговори Селина. — Вече сте чист. А сега да слезем долу и да намерим баща ми. Със сигурност иска да говори с вас.
7
Лиана Редман се движеше сред тълпата и развеселена забеляза как хората й правеха път.
Имаше познати лица, повечето от които или бяха надрусани с последния наркотик, който циркулираше в тези среди, или по силата на навика със застинала усмивка, която изглеждаше по-скоро като гримаса.