Зад вратата стоеше Джордж Редман. Човекът, обвинен в убийството на майка му, щеше да влезе в дома му. Майкъл отново се запита защо Редман е тук и си даде сметка, че всъщност няма значение, радваше се, че е дошъл. Бяха се срещнали за съвсем кратко на откриването на сградата на „Редман Интернешънъл“ и сега имаше възможност да поговори лице в лице с него. На четири очи.
Докато вървеше към вратата, му хрумна, че ако в апартамента наистина има подслушвателни устройства, баща му ще чуе всяка изречена дума. И изпита тръпка при тази мисъл.
Отвори и двамата впериха поглед един в друг.
Макар да бе доста над един и осемдесет, с широки рамене и яко телосложение, Редман изглеждаше някак различен от мъжа, когото помнеше Майкъл. Сякаш се беше смалил, не бе така застрашителен. Приликата му с Лиана бе поразителна.
Последва неловко мълчание. Майкъл чу как някой съсед свири на пиано. Накрая Редман протегна ръка и Майкъл я стисна.
— Благодаря, че се съгласихте да се видим — каза Джордж.
Майкъл отстъпи встрани и го покани да влезе. Джордж спря в средата на антрето и се огледа.
— Лиана тук ли е? — попита.
— В болницата е.
— Значи знае?
— Научи от новините. Опитах се да й кажа, че нищо не може да направи, но тя не ме послуша и замина.
Джордж беше разочарован. Искаше му се лично да съобщи новината на Лиана.
— Не се изненадвам — каза той. — Този човек означаваше страшно много за Лиана. Обичаше го всеотдайно.
Макар да знаеше, че Лиана навремето е имала връзка с Марио де Чико, тя никога не бе споделила колко дълбоки са чувствата й и сега Майкъл се изненада от пламналата в гърдите му ревност. Предвид прословутия начин на живот на Де Чико, изглеждаше странно и че баща й я разбира.
— Случайно да ви се намира нещо за пиене? — попита Джордж. — Аз самият съм малко потресен.
Потресен заради Де Чико?
Влязоха в голямата стая с високи прозорци и червени завеси, с покрити с махагонова ламперия стени, картини и подвързани в кожа книги. Майкъл посочи столовете от палисандрово дърво в средата на помещението и покани Джордж да седне.
— Какво да бъде?
— Скоч, ако имате — отвърна Джордж.
Майкъл застана пред непознатия бар и погледът му се плъзна по редицата блестящи бутилки, гравираните чаши на Фаберже и сияещата, но празна кофа за лед. Беше използвал бара само веднъж откакто с Лиана се нанесоха тук и му потрябваха няколко секунди да намери съответната бутилка, която бе преполовена и с надраскан етикет, сякаш е била използвана. „Хитър кучи син си ти, татко.“ Докато наливаше, се запита къде ли точно са скрити микрофоните. Кой ги подслушваше в момента? Спокати? Баща му? Или и двамата?
Обърна се с чаши в ръце и забеляза, че Редман го наблюдава. Погледът му бе почти изпитателен, сякаш гледаше някого, когото не бе виждал от години.
Майкъл му подаде питието.
— Нещо нередно ли има? — попита той.
Джордж поклати глава.
— Не — рече. — Извинете. Просто ми напомняте на един човек, когото познавах преди доста време.
Внезапно развълнуван, Майкъл се настани срещу него.
— Кой е бил този човек?
— Името й беше Ан — каза Джордж. — Много приличате на нея.
Майкъл се опита да овладее чувствата си. Не можеше да повярва, че този мъж току-що бе произнесъл името на майка му. През целия си живот бе жадувал да научи нещо за нея. Искаше да знае неща, които можеха да знаят само близки до нея хора, но баща му рядко говореше за съпругата си. Спомни си филмите, които бе гледал сутринта. Макар да представляваха мост към миналото с мимолетните сцени, които подбуждаха спомените му, те никога не биха могли да изразят онова, което изразяваха личните спомени на човек. И затова продължи с въпросите.
— Приятели ли бяхте?
Тъгата, която се изписа на лицето на Джордж Редман, не можеше да се обърка с нищо друго.
— Да — потвърди той. — Предполагам, че двамата с Ан бяхме приятели. Имаше време, когато бяхме дори още по-близки. Но нещата се промениха и аз никога повече не я видях. Беше преди много години.
Сърцето на Майкъл заблъска яростно. Разкъсваха го противоречиви чувства. Ако твърденията на баща му бяха верни, Джордж Редман бе убил майка му. Взел пушка, спукал гумите на колата й и тя полетяла през моста към смъртта си. Но Майкъл също така си даваше сметка, че Джордж не може да разбере сложността на ставащото тук. И тъй като той можеше да му каже повече за майка му, отколкото би направил собственият му баща, Майкъл реши да стигне колкото се може по-далеч, въпреки последиците.