— Що за човек беше тя?
— Не е нужно да говорим за нея.
— Лиана може да се забави часове — каза Майкъл. — Интересно ми е.
— Имаме други неща за обсъждане. Например бракът ви с дъщеря ми.
— Двамата с Лиана се разбрахме, че ще го обсъдим с вас и с Елизабет. — Майкъл разпери ръце. — Събудихте интереса ми.
Джордж като че ли го разбра и отстъпи.
— Беше прекрасна — рече той. — Познавах я сравнително кратко и я срещах само случайно, но имаше време, когато бих направил всичко за нея.
— Имахте ли връзка?
Дързостта на въпроса свари Джордж неподготвен. Той видя жадното любопитство в очите на Майкъл и допи питието си.
— Когато се запознахме, Ан беше омъжена и аз уважавах това положение — каза той. — Исках да остана неин приятел, но съпругът й беше против. С него не се погаждахме. — Той вдигна празната си чаша. — Нещо против?
Майкъл отиде до бара и му сипа още едно питие. Остави бутилката и чу как Редман се размърда в стола си.
— Те още ли са женени?
— Ан е мъртва, Майкъл.
Това беше. Майкъл стоеше при бара, хиляди въпроси напираха за отговор, но той избра да зададе само един, защото само той бе от значение — и реакцията на Редман бе точно толкова важна, колкото и отговорът му.
Пресече стаята и подаде питието на Джордж. Видя изписаното неудобство на лицето му и прочете в очите му нещо, което бе може би мъка.
— Съжалявам — каза. — Как е умряла?
Думите му сякаш спуснаха невидима завеса. Джордж се изправи в стола си. Взе се в ръце. Светът, в който си бе позволил да се отнесе, беше изчезнал.
— Да говорим за нещо друго — предложи той. — Днешният ден и без това беше достатъчно тежък.
— Разбира се.
Телефонът иззвъня.
— Сигурно е Лиана — каза Джордж.
Майкъл се извини и отиде в антрето. Не искаше да говори в библиотеката. Подозираше, че се обажда баща му, и се оказа прав.
— Какво правиш, Майкъл? — попита Луис. — Защо си с него?
Майкъл погледна към библиотеката и видя, че Редман е станал от мястото си. Стоеше пред картината на Вермеер, на която беше изобразена жена с везни. „Ти ли си убил майка ми?“ — запита се.
— Отговори ми. Защо той е в дома ти?
Внезапно от другата страна на вратата се чу дрънчене на ключове и Майкъл се обърна точно когато Лиана влезе в апартамента. Погледите им се срещнаха и по изражението й Майкъл веднага разбра, че нещата в болницата не са минали добре. Резкият глас на баща му отново се разнесе в слушалката.
— Разкарай го от апартамента, Майкъл. Разкарай го веднага или няма да платя нищо на Сантяго.
Майкъл решително затвори и отиде при Лиана. Прегърна я силно.
— Добре ли си?
Тя зарови лице в гърдите му. Не каза нищо.
Майкъл опря брадичка в главата й. Чувстваше как тя се опитва да се овладее и изпита съчувствие към нея.
— Как е той?
— Не е добре — промълви тя. — Беше ужасно. Разправях се с доктора, а бащата на Марио не ми позволи да го видя.
— Ще се оправи ли?
— Не знам. Има три смазани ребра. Изгубил е много кръв. Докторът каза, че трябва да изчакаме.
Майкъл се дръпна назад и докосна бузата й. Беше се влюбил в нея. Не знаеше как или кога се беше случило, но чувството бе налице и той осъзна, че би направил всичко за нея.
— Ще поговорим за това по-късно — прошепна й. — Обещавам. Но точно сега трябва да се вземеш в ръце. — Кимна към библиотеката. — Баща ти е тук.
Очите на Лиана се разшириха. Тя погледна назад и се озова лице в лице с баща си, който беше отстъпил от картината и стоеше в средата на стаята до писалището от позлатен бронз, с отпуснати ръце.
Той се усмихна и това бе една от най-тъжните усмивки, които бе виждала някога.
— Исках да го чуеш от мен — каза й. — Но май съм закъснял. Добре ли си?
Лиана се обърка. Баща й не беше дошъл да й каже за Марио — той го ненавиждаше. Преди години й беше забранил да се вижда с него. Нещо друго не беше наред.
— За какво говориш? — разтревожено попита тя. — Майка добре ли е?
Джордж не помръдна.
— Майка ти е добре. — Погледна към Майкъл. — Нали каза, че знае?
Майкъл беше не по-малко объркан от Джордж.
— Знае — потвърди. — Току-що се връща от болницата. Видяхме по новините какво е станало с Де Чико.
По промяната в изражението на Редман Майкъл разбра, че идването му тук няма нищо общо с Марио де Чико и с експлозията, която едва не му беше отнела живота.
Погледна Лиана, видя студения страх на лицето й, неуверения й поглед. „Сега пък какво е направил баща ми…“
Следващите няколко секунди минаха като в мъгла.