Джордж съобщи на Лиана за смъртта на най-добрия им приятел, човек, когото е смятал, че познава, но всъщност никога не беше познавал. Подхвана дъщеря си, когато коленете й се подкосиха и от гърдите й се изтръгна пронизителен, изпълнен с мъка писък. Отново и отново Лиана питаше защо Харолд го е направил. Джордж отговори, че не знае. Остана до нея, успокояваше я, прегръщаше я така, както не я бе прегръщал от дете.
Опря чело в нейното и затвори очи. И отново видя призрачния образ на влака, носещ се в тъмния тунел към нетърпеливата тълпа, а после и Харолд, който незнайно защо скочи от перона към смъртта си.
Хеликоптерът се издигна над града и се понесе бавно над Пето, прожекторът му се отразяваше от огледалните фасади на високите сгради и осветяваше за миг помещенията зад тях.
Спокати наблюдаваше машината в притихналата тъмнина на кабинета на Луис Раян, гледаше как приближава неотклонно към тях, с примигващи разноцветни светлини, с проблясващи стоманени перки, режещи въздуха с гладка, премерена жестокост.
Раян седеше срещу него с чаша скоч в ръка и догаряща между пръстите му цигара. Не беше продумал нито дума, откакто Майкъл му затвори и на практика все едно му каза да върви по дяволите.
По някакъв странен начин Спокати се гордееше с Майкъл. Нужен беше кураж да се изправи срещу баща си. Може би Майкъл не беше онзи, за когото го беше взел първоначално. Може би беше по-силен.
Ревът на хеликоптера се засили.
Раян угаси фаса.
— Нещата са се променили — каза той. — Заплаших Майкъл със Сантяго, а той ми затвори. Мисля, че знае.
Спокати едва виждаше лицето му. Сякаш цялото се губеше в сенки.
— Съмнявам се — отвърна той. — Ако някой му беше казал, щяхме да чуем.
— Не е задължително — отбеляза Луис. И добави с изненадващо горчив тон: — Не си перфектен, Винсънт. Нито ти, нито хората ти, нито техниката, която използвате. Така че бъди така добър да престанеш да ми се правиш на Господ.
Хеликоптерът мина над тях и бледото лице на Раян попадна в светлината на прожектора, когато тя премина като вода през кабинета.
Спокати впери поглед в лицето — видя суровата линия на устата, кошмара, който кипеше в сякаш течните му кафяви очи, — след което то отново потъна в мрака. Запита се кога точно е започнал да размисля. И до каква степен осъзнава, че внимателно подготвеният му план отива по дяволите.
— Искам да държиш под око Майкъл — каза Луис. — Искам да засилиш охраната около него, да следиш всяко негово движение. Утре той ще бъде на погребението, сигурен съм. Тъй като нямаме представа какво е замислил да прави след това, наблюдавай го. Имам чувството, че ще опита нещо.
— Мога да го очистя — предложи Спокати.
— Не и преди аз да съм приключил с него.
— И кога ще стане това?
Луис запали нова цигара и за момент лицето му засия на светлината на пламъка.
— Във вторник — каза. — Когато погребем останалите.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
49
— Наистина е специален — изтъкна брокерката. Тя стоеше в центъра на голямото празно антре и гласът й отекваше от голите бели стени. — Както знаете, апартаментите на Пето са рядкост, особено през петдесетте и шейсетте. А този е мезонет, което го прави още по-привлекателен. — Тя замълча за момент. — Ако искате да си създадете положение и да живеете на Пето авеню, това е мястото. Малко апартаменти в града са подобри от този.
Брокерката изчака няколко секунди, за да може мъжът да оцени обстановката.
— Да обиколим — предложи тя.
Апартаментът беше голям и просторен. Заемаше два етажа и предлагаше панорамни гледки към града. Беше напълно бял — бели стени, бели килими, бяло дърво, бели мраморни подове в баните, бяла камина в библиотеката — навсякъде бяло, бяло, бяло.
— Доколкото чух, собствениците са артистични и ексцентрични типове — продължи брокерката, докато прекосяваха дневната и влизаха в трапезарията. — Били стара богата фамилия от Исландия и се говори, че родината толкова им липсвала, та направили всичко около себе си бяло, сякаш са се изгубили в някаква снежна виелица.
— Но вие не го казвате.
Тя долови сарказма му и неволно се разсмя.
— От нас се иска да го казваме. А дали е истина или не, не мога да кажа. Но мога да потвърдя, че апартаментът беше представен тази година в „Аркитекчъръл Дайджест“.
Мъжът мина по светлия коридор и влезе в библиотеката. Брокерката го последва.
— Това е любимото ми помещение — каза тя. — Прозорци за милиони. С истински нюйоркски изглед. Можете да съберете с лекота двеста души за парти. А през нощта стаята е великолепна. Можете да си представите какво е с такава гледка.