Мъжът се приближи до прозорците. С ръце зад гърба той се загледа през Петдесет и трета улица към най-новия хотел в града.
Жената застана до него.
— Имате изглед и към това — посочи тя. — Най-големият хотел в Ню Йорк. Четири хиляди стаи, всички резервирани за уикенда. Довечера е тържеството по случай откриването. Чухте ли, че Лиана Редман е управителка?
— Тя не погреба ли сестра си вчера?
— Да.
— А тази вечер открива хотела — подхвърли той. — Доста бързо възстановяване, не мислите ли?
Жената не каза нищо.
— Гледката харесва ли ви?
— Много — потвърди той. — Но се питам дали мога да я видя вечер?
— Разбира се — съгласи се брокерката. — Можем да дойдем отново утре вечер.
— Не — каза мъжът. — Утре сутринта заминавам извън страната. Ще отсъствам седмици и дотогава може да сте го продали. — Обърна гръб на прозореца и я погледна в очите. — Бих искал да го видя довечера. И ако гледката е наистина толкова забележителна, колкото твърдите, най-вероятно ще ви напиша чек за цялата сума.
Жената запази безстрастно изражение, но умът й работеше трескаво. Беше задействала някои връзки и си бе осигурила покана за откриването на хотел „Пето авеню“. Бе похарчила цяло състояние за рокля и почти още едно за нагаждането й по нейната фигура. Нямаше начин да му покаже апартамента тази вечер. Контактите, които можеше да направи довечера, бяха безценни.
Но в същото време този апартамент се предлагаше на пазара от месеци. Исканата цена бе 25 милиона. Покрай рецесията този човек бе първият от седмици, който показваше истински интерес. Не можеше да провали продажбата както по професионални, така и по лични причини.
Мъжът я гледаше и очакваше отговора й.
— Ако има проблем, винаги мога да потърся и другаде — подчерта той. — Но наистина трябва да приключа днес с това.
— Не — каза жената. — Не е необходимо. Просто съм поканена на откриването довечера. Двете с Лиана Редман сме приятелки. Тя ме покани лично. Важно е да присъствам и да бъда до нея. Вечерта се очертава да бъде трудна за нея.
Той продължи да я гледа. Без да мигне.
Жената усети, че клиентът не й вярва.
— Вижте — предложи той. — Ако това парти означава много за вас, нямам нищо против да дойда сам довечера и да проверя гледката. Просто ми дайте ключ и ще ви го върна утре сутринта, преди излитането на самолета ми.
— Това е противозаконно — изтъкна жената. — Нямам право да го правя.
— Ще бъда само аз.
— Мога да си навлека неприятности — каза тя. — Дори да изгубя лиценза си.
— Или да спечелите два милиона комисиона. Кой ще разбере?
— Портиерите.
— С портиерите може да се излезе на глава — отбеляза. — Малко чар, доста пари — и стават най-добрите ти приятели.
Тя се замисли и взе решение.
— Добре. Стига да не създавате неприятности. И ако това си остане между нас.
— Разбира се — обеща мъжът, загледан към хотела. — Само между нас.
Събудиха се прегърнати от внезапно зазвучалата музика.
Майкъл вдигна глава от възглавницата и погледна часовника на нощната масичка. Би дал всичко, за да се събуди къде ли не, само не тук. Знаеше, че Лиана трябва да се подготви за деня и затова остави музиката да свири. Тя се сгуши в него и промърмори нещо.
Майкъл я прегърна и нежно целуна тила й. И двамата не бяха спали добре. На няколко пъти през нощта се обръщаше и я откриваше да го гледа с бледо и замислено на лунната светлина лице, с мъртви очи, натежали от спомени за Харолд и Селина.
Вчера сутринта, на погребението на сестра й, той застана до родителите й в елегантното гробище в Кънектикът. Привидно скърбеше за жена, която не бе познавал, но която лесно е можела да бъде спасена.
Вчера следобед, докато Лиана се опитваше да почива, Луис се обади и отново го заплаши със Сантяго. Майкъл го изслуша мълчаливо. Луис нямаше представа, че Майкъл знае, че Сантяго не съществува; самият Майкъл вече не вярваше, че Джордж Редман е убил майка му. Срещата с него и начинът, по който говореше за нея, промени картината. Майкъл искаше да изобличи лъжите на баща си, но вместо това изфабрикува свои, като увери Луис, че също иска да види Редман мъртъв и че срещата с него само е затвърдила решението му.
Думите още отекваха в ума му.
— Попитах го, татко. Попитах го как е умряла майка. Трябваше да видиш изражението му. Гледаше ме, сякаш го обвинявам в убийство.
— Това да не би да те изненада? — попита Луис.