— И какво предлагаш, Луис? Да придобием компанията ли?
Луис му се усмихна.
— Точно това предлагам, Чарлс. Като изкупим“ Редман Интернешънъл“, ние не само ще се превърнем в световен лидер в стоманодобива и текстила, но и ще придобием авиокомпания и някои от най-атрактивните и печеливши хотели и казина в света, без да споменавам самата сграда на „Редман Интернешънъл“, която, ако се използва правилно, може да се превърне в истинска златна мина с даваните под наем помещения. Дължим това на нашите акционери.
Стаут сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Дължим го на акционерите ли? — повтори той. — , Да не би да намекваш, че им дължим да придобием компания, която току-що е натрупала десет милиарда дългове? Спедиторска фирма, потъваща от месеци? Акциите ни ще се сринат. И ще се озовем там, където сега е Редман.
Луис запази пълно спокойствие.
— Виж голямата картина, Чарлс. Ще продадем „Уест Текс“. Ще се отървем от дълга.
— И на кого ще я продадем, Луис? Кой ще поиска да купи спедиторската компания? Ще бъдем късметлии, ако успеем да я подарим, а не да я продадем за десет милиарда.
Мълчанието се проточи. Накрая Луис, който не реагира по никакъв начин на избухването на Стаут, извади коза си и нанесе решителния удар.
— Вече имам купувач, Чарлс. Преди тази среща звъннах на Анастасиос Фондарас в Иран и той се съгласи да купи „Уест Текс“, ако „Редман Интернешънъл“ стане наша. Нуждае се от по-голям флот покрай новата сделка. И е готов да плати всичките десет милиарда.
Стаут се опули. Опита се да каже нещо, но откри, че е изгубил дар слово.
Наслаждавайки се на момента, Луис огледа масата. Видя по лицата на присъстващите изражения, вариращи от жаден интерес до лека изненада. Накрая погледът му спря върху Флорънс Холт, лидер на движение за граждански права и нюйоркски адвокат, която несъмнено бе най-схватливият член на борда. Тя го изгледа с присвити очи.
— Сигурен ли си? — попита Флорънс. — Фондарас готов ли е да сложи подписа си под такова обещание?
Луис кимна.
— Той самият ме увери, че ако бордът вземе решение да действаме, незабавно ще подпише договор. — Замълча за момент. — Искам да разберете едно — каза той на събралите се. — Решението е ваше. Ако предложението не ви допада, просто кажете и спираме, без никакви лоши чувства. Няма да ви притискам. Но ако решите да действаме, мисля, че може да спечелим…
— Стига да нямаме съперници — прекъсна го Стаут. — Ами ако избухне война между потенциалните купувачи?
Лицето на Луис остана непроницаемо.
— Според мен война няма да има. Както самият ти посочи така изразително, Чарлс, кой ще поиска да се нагърби с грешката на Джордж Редман за десет милиарда? Привлякохме на наша страна Фондарас, който е готов да участва в сделката. Ние сме подходящата компания за това придобиване. Смятам, че ако действаме бързо, ще поемем и ръководството. Редман току-що изгуби дъщеря си. В неделя най-добрият му приятел се самоуби. Той вече емоционално не е във форма да управлява компанията и бордът на директорите знае това. Ако им предложим цена, по-висока от цената на акциите, ако се съгласим да се погрижим за служителите им, със сигурност ще можем да работим с тях. И да ги извадим от тази каша.
— Въпреки това, не съм съгласен — заяви Стаут. — Ако предприемем подобна стъпка, „Редман Интернешънъл“ отново ще влязат в играта. Цената на акциите им ще скочи и ще трябва да платим милиарди повече, отколкото е необходимо. — Той се наведе напред и изгледа един по един присъстващите. — Нужно ли е да напомням на всеки в тази зала, че „Редман Интернешънъл“ все още е един от най-мощните конгломерати в света? Да, Редман направи грешка, но той е блестящ ум. След време ще се изправи на крака и ще продължи напред. Ще превърне „Уест Текс“ в работеща компания, въпреки че е изгубил дъщеря си и най-добрия си приятел. А и кой може да каже дали няма той да продаде „Уест Текс“ на Фондарас? Ако посегнем на компанията, лично аз съм абсолютно убеден, че Редман ще приеме това лично. — Той изгледа твърдо Луис. — Особено щом ти си замесен. Не искам да те засегна, Луис, но всички знаем, че Редман по-скоро ще се изсере в шапката си и ще си я сложи на главата, отколкото да позволи ти да управляваш компанията му.
Луис издърпа на погледа му, но не каза нищо. Бутна стола си назад и стана.
— Оставям въпроса във вашите ръце — обърна се той към групата. — Само ще ви помоля да си помислите върху онова, което ви казах. Оставете емоциите и погледнете фактите. Знам, че можем да успеем. Разполагаме с Фондарас. Разполагаме със средствата. Сигурен съм, че можем да получим управлението. И знам, че това ще изведе „Манхатън Ентърпрайзис“ на ново ниво на сила и богатство. Докато ме няма, помислете си какъв страхотен екип биха били двете компании. Помислете за абсолютната власт, до която можем да се доберем ние и нашите акционери.