И Луис излезе от заседателната зала, оставяйки борда да заседава.
Не им трябваше много време да вземат решение.
Когато Луис беше извикан отново в залата, той погледна не към директорите, а към Питър Хоригън, който стана да му отстъпи челното място. Изражението му бе хладнокръвно, безстрастно и абсолютно непроницаемо.
Внезапно Луис изпита безпокойство. Докато Хоригън сядаше, Луис се вгледа изпитателно в очите му за някакъв признак на победа, някакъв намек за триумф, но не откри нищо. Обърна се към масата и изгледа всяка мрачна физиономия. Поколеба се, когато му се стори, че забелязва нещо като усмивка на лицето на Чарлс Стаут.
Възможно ли бе да са отхвърлили предложението му?
— Луис — поде Флорънс Холт. — Със съжаление трябва да ти съобщя, че бордът е на мнение, че не сме готови да ти дадем зелена светлина за придобиването на „Редман Интернешънъл“.
Луис остана като треснат от гръм. Сърцето му спря. „Как могат?…“
Холт сложи ръце върху масата. Гласът й бе твърд.
— Смятаме, че ако направим заявка за „Редман Интернешънъл“, това ще върне компанията в играта независимо от грешката на Джордж Редман с дълга от десет милиарда долара. Цената на акциите ще скочи моментално, което в крайна сметка ще бъде в ущърб на акционерите, тъй като ще се наложи да платим най-високата цена. Както знаеш, „Редман Интернешънъл“ е една от най-големите компании в света…
Гласът й ставаше все по-тих и по-тих, докато накрая Луис престана да го чува. Чуваше единствено как собствената му изгаряща кръв пулсира в ушите му.
Когато се върна в кабинета си, Луис отиде до бюрото и снимката на Ан върху него. След всички тези години тя продължаваше да го обсебва, все още го притежаваше, хватката й беше толкова силна, колкото и в деня на първата им среща през онзи ветровит мартенски следобед, когато гониха група избягали кучета през центъра на Кеймбридж. Докато я гледаше сега и копнееше за онова, което можеше да бъде, той допи питието си и затвори очи. Годините се вдигнаха като завеса.
Отново беше млад и се препъваше слепешком по стръмния насип, пробиваше си път през групите ужасени зяпачи, подхлъзваше се по мръсния сняг, за да спре при реката, която вече не беше заледена. Ледът бе разбит на парчета.
Въздухът беше студен и зареден с тревога и вълнение. От нощното небе се сипеше сняг. Високо горе на потрошения мост полицаите насочиха лъчите на прожекторите си надолу към кипналата вода, разкривайки голямата дупка в леда и нещо, което приличаше на червена боя.
От мястото си, само на няколкостотин метра от моста и кратера под него, Луис гледаше участта на жена си, гледаше как блестящата броня на колата й бавно потъва под врящата водна повърхност.
Още тогава му хрумна, че това не е злополука.
Сега, изпълнен отново с решимост, той отиде при стенния сейф зад сватбената снимка на родителите си, въведе кода и отвори металната врата.
Вътре беше дневникът на Ан — тънка тясна книжка, на която беше попаднал през годината след смъртта й. Откри я в невзрачна тенекиена кутия, която тя държеше зад антикварния гардероб на тавана. Възможно ли бе връзката им да е била така несъвършена? Възможно ли бе тя наистина да се е съмнявала в любовта му към нея?
Дневникът бе мъничък и деликатен. Кориците му на черни и сиви точки бяха раздърпани и избелели от времето, лепилото се разпадаше, страниците заплашваха да се разпилеят.
Луис внимателно постави дневника на бюрото си и отвори на последния запис на Ан. Само при вида на почерка й сърцето го заболя.
Записът беше направен само два дни преди смъртта й. На тази дата Джордж Редман изгуби обжалването в съда. Докато Луис препрочиташе текста, обвинителните й думи сякаш запалиха пожар в червата му, обхвана го черна ярост, той видя какво можеше да бъде и откъсна страницата.
51
Телефонът на Спокати иззвъня точно когато Лиана излизаше от таксито. Беше прехвърлила блестяща черна рокля през рамо и държеше чифт черни копринени обувки в ръка. Беше ранен следобед и слънцето печеше жестоко.
Той погледна телефона, помисли дали да не пропусне обаждането, но накрая отговори.
— Какво има, Луис?
— Майкъл — каза Луис. — Не си вдига телефона, а портиерът твърди, че не е в апартамента си. Заръчах ти да го държиш под око. Къде е той?