Вратата се затвори и останаха сами. Спокати натисна бутон и кабината потегли нагоре. Жената продължаваше да се взира право напред.
Той я изгледа косо.
— Намери ли го?
— Разбира се. Засякохме го в една пътническа агенция на Четиресета. В момента е в апартамента ти.
Дори да изпита облекчение, Спокати не го показа с нищо. Погледна към таблото на асансьора и сменящите се етажи.
— И къде смята да отиде нашият приятел?
Жената отвори черната си кожена чанта и извади разписката за самолетните билети. Подаде я на Спокати.
— Купи два билета първа класа до Милано. Самолетът излита тази нощ от „Кенеди“. Предполагам, че възнамерява да вземе и Лиана.
Спокати прибра плика в джоба си и се загледа в отражението й в металната врата на асансьора. Беше поразителна с арогантността си. Името й бе Ампаро Грагера, тежеше по-малко от петдесет килограма — а веднъж я бе видял как убива с голи ръце два пъти по-едър от нея мъж. Беше важен член от организацията му, боравеше с всякакви оръжия, имаше солидни познания в областта на компютрите и навремето бе любовта на живота му. Спокати знаеше, че тя може да бъде точно толкова смъртоносна, колкото и самият той.
— Готови ли сме за довечера? — попита.
— Тери се погрижи за всичко още сутринта.
— Нали знаеш какво се очаква от теб?
— Да съм те разочаровала някога?
— Само лично — отговори той. — Но не и професионално.
— Ама че облекчение.
— Това е последната ни нощ в Ню Йорк. Какво ще кажеш да вечеряме, след като свършим работа?
Асансьорът спря. Вратата се плъзна настрани и няколко души влязоха в кабината и започнаха да натискат копчета. Спокати излезе и се обърна за отговор.
— Не мисля — каза тя. — В момента имам кого да чукам. Всъщност тя е по-скоро по твоя вкус, отколкото по моя. Задникът й е корав като камък и има палаво езиче. Като приключа с нея, ще й дам телефона ти. Мисля, че чука и мъже.
Спокати се усмихна. Вратата се затвори.
Луис хвърли самолетните билети на бюрото.
— Къде е Майкъл в момента?
Спокати беше при бара. Сложи лед в две чаши, избра бутилка и наля.
— В апартамента ми. Един от хората ми го държи под око.
— Ами Джак Дъглас и Даяна Крейн? Следеше и тях. Те къде са?
Спокати прекоси стаята и подаде питието на Луис. Помисли си, че изглежда остарял. Бузите му бяха малко хлътнали. Очите като че ли също.
— След няколко минути трябва да кацнат на „Хийтроу“. Там ще заредят и ще се върнат в Ню Йорк.
— Обаждали ли са се на някого?
Спокати отпи.
— Обадиха се на родителите си от самолета — отговори той. — Но само на тях. Няма да опитат нищо, Луис. Знаят какъв е рискът. Наясно са, че самолетът се подслушва. Досещат се, че на летището някой ще ги следи, за да е сигурно, че няма да се измъкнат. Когато стигнат Ню Йорк, всичко ще е приключило.
— Не бъди толкова сигурен — погледна го мрачно Луис. — Действаме на ръба. Какви са плановете ти, след като пристигнат?
Спокати повдигна вежда.
— Какви са плановете ми според теб? Те знаят твърде много. Когато пристигнат на „Кенеди“, ще бъдат ликвидирани. Родителите им също.
Удовлетворен, Луис отиде до прозорците и се загледа към града. До залеза оставаха часове, но напрежението вече се натрупваше. Заслуша се в тишината. Единственият звук бе звънът на леда, докато поднасяше чашата към устата си.
Спокати го гледаше как си играе с чашата и усети някакво раздвижване във въздуха. Запита се отново що за жена е била Ан Раян.
— Е, значи това е — каза Луис. — Пликът е на бюрото ми. Погрижи се Редман да го получи в девет вечерта.
Спокати взе плика и го прибра в джоба на якето си.
— Сигурен ли си, че ще се съгласи да се срещне с мен?
Луис се извърна от прозореца.
— Ще се срещне, разбира се. Щом прочете страницата от дневника и разбере какво съм сторил с дъщеря му, ще дойде. Можеш да разчиташ на това.
— Ами полицията? Може да я извика.
— Няма да го направи — каза Луис. — Редман може да е всякакъв, но не и глупак. Няма да се обади в полицията, ако иска жена му да остане жива. Доведи Майкъл и него в кабинета на Лиана. Внимавай никой да не те види. Използвай някой страничен вход. Погрижи се и двамата да са там в десет. Лиана и аз ще дойдем според плана.
Частният самолет се носеше през мрак, облаци и дъжд. Раздруса се от турбуленцията и се спусна от небето, насочвайки се към светлините на Лондон и летище „Хийтроу“. Гласът на капитана се разнесе през високоговорителите.