Лиана кимна.
— Е, това вече ми звучи достоверно.
— Ваш ред е — каза Майкъл.
— Мисля, че ще ви дойде в повече.
— Изпитайте ме.
Изражението й го предизвикваше.
— Аз съм наркоман. Вече не употребявам, но въпреки това съм наркоман — този етикет ти лепват, когато напускаш клиниката. Вовеки веков наркоман. Боже, колко обичах кокаина! Още го обичам, но ако се изкуша, всичко… ще се срине.
Изведнъж играта на танто за танто загуби чара си.
— Извинявай! Не ми влизаше в работата…
— О, това не е тайна — обясни Лиана. — Просто още една причина да съм срам за семейството си. — Тя докосна лицето му с опакото на дланта си. — Не се натъжавай, приятел. Случи се, докато учех в Швейцария. От години не съм помирисвала белия прах.
Докато танцуваха, Майкъл отново се запита защо баща му го беше изпратил тази вечер тук. Защо беше толкова важно да се запознае с Лиана Редман?
Някой го потупа по рамото. Майкъл се обърна и видя Харолд Бейнс.
— Може ли? — попита Харолд.
Майкъл с неохота му преотстъпи дамата.
— Беше ми приятно да се запознаем — каза той.
Лиана се усмихна.
— На мен също. Още един танц по-късно с неприличен наклон назад? След трийсетина минути? В центъра на дансинга.
— Какво имаш предвид под неприличен? — попита той.
— Ами например, че не нося бельо. И имам предвид продължително, бавно навеждане назад за таблоидите.
Майкъл вдигна ръце и отстъпи.
— Съгласен. След трийсет минути, но междувременно обмисли последствията. — С изненада установи, че я харесва.
Докато Лиана го проследяваше с поглед как слиза от дансинга и се слива с тълпата, тя съжали, че ги бяха прекъснали.
— Винаги ли изнудваш хората, с които току-що си се запознала? — попита Харолд.
— Само готините.
— И не носиш бельо?
— Нося, разбира се. Казах го, за да привлека вниманието му.
— Невероятна си! — възкликна той. — Ще кажа само, че младежът ми се струва свестен. Познавам ли го?
— Това е Майкъл Арчър.
— Писателят?
— И кинозвезда. Предпочитам книгите му.
— Изражението ти издава, че си привлечена и от красотата му. — Той протегна ръка. — Един танц?
Оркестърът свиреше динамично парче и двамата се сляха с другите двойки. Лиана си помисли колко различен изглеждаше Харолд от мъжа, за когото се беше загрижила малко по-рано. Бръчките на лицето му се бяха изгладили и стойката му излъчваше увереност. Кестенявата му коса блестеше сякаш я беше намокрил.
— Изглеждаш по-добре — отбеляза тя.
— По-добре?
— По-рано, когато те видях, ми се стори леко болен.
— Благодаря за загрижеността. Кога е било това?
— Преди двайсетина минути. Влезе в тоалетната, преди да успея да ти се обадя.
Харолд я стисна за ръката и я завъртя на дансинга. Бялата рокля с пайети се разтвори като ветрило и тя се засмя.
— Мисля, че имаш нужда от питие — отбеляза Харолд. — Никога не съм се чувствал по-добре.
— Радвам се. Притесних се за теб. — Лиана се огледа. — Къде е леля Хелън?
Той я погледна укорително.
— Сякаш не знаеш! С майка ти, клюкарстват. Понякога едва успявам да ги разделя. — Стисна ръката й. — Да си вземем питие. Не сме се виждали от няколко дни и ми се пие едно от твоите мартинита.
— Да, мартини!
Отидоха до бара, който обслужваше гостите с лекота. Лиана кимна на един млад барман, чието телосложение беше подходящо по-скоро за охранител. Спа с него преди седмица и сега той й се усмихваше.
— Знаеш какво искаме, мечо!
— Специалитета на Лиана Редман?
Тя стисна Харолд за китката.
— Хоризонтът просветва, Харолд. Баща ми си има собствена сграда. Аз си имам питие. И това ако не е напредък!
Докато чакаха мартинитата, тя забеляза Ерик Паркър да напуска дансинга с Даяна Крейн. Проследи ги с поглед до срещуположния край на бара, където Ерик си поръча питие, а Даяна взе чаша шампанско от подноса на един сервитьор. Тя пресуши чашата и вече пиеше втора, когато Ерик се обърна, за да се присъедини към нея.
— Заповядайте, госпожице Редман.
— Миналата седмица не бях госпожица Редман. — Лиана намигна на бармана и той се изчерви. — Но възпитанието преди всичко. Още пазиш номера ми, нали?
Той кимна.
— Ами използвай го тогава — подкани го тя. — Скоро.
Взе чашите и отново погледна към Ерик и Даяна.
Стояха един до друг, без да говорят, заети с напитките си. Даяна определено изглеждаше ядосана. Защо ли?
Тя подаде мартинито на Харолд.
— Това ще те изстреля в космоса.