— Кои са те? — попита Луис.
Лейтенантът сви рамене.
— Не знаем. Но нещо ми подсказва, че на тези момчета не им е за първи път. Ще научим самоличността им, след като полицията ги прибере. Ще им вземат отпечатъци, ще ги проучат и ще стане ясно кои са.
Той явно бе забелязал предпазливото изражение на Луис, защото добави:
— Не се безпокойте, господин Раян. Ще изчакаме тържеството да приключи и тогава ще извикаме полицията. Момчетата не бързат, аз също. Не е нужно да предизвикваме суматоха в нощ като тази.
Луис кимна с благодарност.
Лейтенантът се обърна към Лиана.
— Настоявам обаче да пропуснете речта си, госпожице Редман. Спомнете си какво се случи със сестра ви. Има вероятност смъртта й да е свързана с бомбите, които експлодираха на покрива на сградата на баща ви. Ако наистина е така, значи не сте в безопасност и не мога да рискувам да ви позволя да се качите на подиума.
Той погледна разочаровано към двамата бармани и тримата мъже, които ги държаха под око.
— Мислех си, че охраната е затегната — каза той повече на хората си, отколкото на Луис и Лиана. — Взехме всички мерки точно срещу подобно нещо и със срам трябва да призная, че тези някак са успели да се промъкнат. Макар да мисля, че са изключение, не съм сигурен, че няма и други. Затова забравете за речта и ми позволете да ви охранявам до края на вечерта.
Лиана не успя да скрие разочарованието си. Цял живот беше очаквала този момент, а сега й го отнемаха. Инатът й надделя.
— Трябва да произнеса речта — заяви тя. — Хората го очакват.
— Съжалявам — настоя лейтенантът. — Но докато отговарям за охраната, няма да го позволя. — Той я изгледа внимателно. — Тази реч наистина ли е толкова важна за вас? Помислете какво ще ми отговорите. Току-що доказахме, че са допуснати грешки. Няма начин да знаем дали сред тълпата няма и други като тези двамата.
Прав беше. Никой не знаеше какво би могло да се случи, ако тя излезе на подиума. Разкриването на барманите сочеше, че може да има и други.
Гневът й се стопи, превърна се в безсилие и тъга. Отново се беше разминала с възможността да се изяви. Отново нямаше да се появи в центъра на събитията.
— Е — каза тя повече на себе си, отколкото на другите, — поне бях на една крачка, нали?
Лейтенантът нямаше представа какво има предвид, но Луис знаеше, ала когато Лиана го погледна с надеждата, че ще открие съчувствие и разбиране в очите му, видя само овладяна ярост, която му бе трудно да сдържа.
Раян се обърна към лейтенанта.
— Бихте ли ни извинили, ако обичате? Искам да поговоря с нея на четири очи.
Началникът на охраната кимна и тръгна към двамата бармани.
— Не — спря го Луис. — Вече сте сложили трима души да ги пазят. Искам да се върнете в лобито. Там може да има и други. Намерете Зак Андерсън и му кажете да съобщи на гостите, че Лиана Редман няма да изнесе речта си поради лични причини. — Видя колебанието на лейтенанта и добави: — Да не забравяме, че работите за мен.
Мъжът излезе.
— Знам колко много означаваше тази реч за теб — каза Луис на Лиана. — Съжалявам, че нещата се развиха по такъв начин.
Лиана вдигна глава. „Не се и съмнявам, че съжаляваш“ — помисли си тя. Знаеше, че произнасянето на речта означава за него повече, отколкото откриването на хотела. Но нея я вълнуваха по-важни неща.
— Настоявам да ми кажеш какво знаеш. Кой е убил сестра ми?
Той я поведе през празното помещение към асансьорите.
— Ще направя нещо по-добро за теб. Няма да ти казвам, а направо ще те заведа при него.
— Ще ме заведеш при него ли?
— Спокати го държи горе. Човекът, когото търсиш, се намира в кабинета ти. Предлагам да се изправим пред кучия син и да сложим край на това.
Джак Дъглас чу чаткането на токчетата на Елизабет Редман и видя сянката й да се плъзга по северната стена, преди да види самата нея.
Той спря да крачи напред-назад в розовото фоайе и се обърна да изчака появата й в края на дългия коридор. Беше облечена в кремав копринен костюм от толкова деликатна материя, че прозрачността му щеше да си личи, ако кожата й не бе толкова бледа. Докато тя вървеше към него, Джак не видя в поведението й нищо, което да намеква, че е раздразнена или изненадана от неочакваното му посещение.
Знаеше обаче, че тя няма да е доволна да го види. Беше дала ясно да се разбере, че го смята за отговорен за смъртта на Селина.