Джак тръгна към нея, като си мислеше, че ако не се съгласи да му помогне, в скоро време може да види и другата си дъщеря мъртва.
— Съжалявам за натрапването — извини се той. — Но трябва да говоря с Джордж. Знаете ли къде е той?
При споменаването на името на съпруга й в походката на Елизабет Редман се забеляза леко колебание. После тя спря в средата на коридора и хладно отговори:
— Съпругът ми не е тук, господин Дъглас.
И без да каже нито дума повече, влезе в дневната.
Джак остана за момент на място, преценявайки възможностите си, след което тръгна след нея. Откри я в другия край на стаята, при прозореца с изглед към града и примигващите светлини на хотел „Пето авеню“. Дори да беше доловила присъствието му, не го показа с нищо.
Нямаше време за игрички.
— Знам кой уби Селина — каза той. — Знам кой е заложил експлозивите на прожекторите. Ако искате да хвана този човек и да сложа край на това, съветвам ви да престанете с глупостите и да ми помогнете, госпожо Редман.
Потресена от тона му и от думите, които изрече току-що, Елизабет се обърна.
— Къде е Джордж? — отново попита той. — Трябва да знаете къде е отишъл.
— Знаете кой е убил Селина?
— Знам — потвърди той. — Но трябва да говоря с Джордж.
Тя се дръпна от прозореца и седна на един стол, тапициран с бял кретон. Изглеждаше ужасно уморена.
— Не зная къде е. Излезе преди час. Не ми каза къде отива.
— Това необичайно ли е?
— Разбира се, че е необичайно.
— И нямате представа къде е отишъл?
— Никаква — каза Елизабет. — Получи писмо по куриер и излезе. Не ми каза къде отива.
Мислите на Джак препускаха.
— Какво писмо? — попита той. — От кого?
— Не зная.
— Вие четохте ли го?
— Не ми позволи.
— И е излязъл, след като го е получил?
— Да. Каквото и да пишеше в него, съдържанието го разстрои много.
— Как го е разстроило?
— Не съм го виждала такъв преди. Джордж изглеждаше уплашен. Видях страха на лицето му, докато прибираше писмото в джоба на сакото си. Личеше му, че е уплашен, но имаше и нещо друго. Някаква емоция, която не можех да определя. Поне не тогава.
— А сега можете, така ли?
Елизабет замълча за момент, но после кимна.
— Да. Виждала съм такъв поглед и преди. Виждах го много често в очите на Лиана, докато растеше. — Тя пое дъх. — Джордж изглеждаше невероятно тъжен, сякаш е бил измамен от нещо, към което винаги се е стремял. Това видях на лицето му — зад страха.
— Каква може да е причината?
— Не зная. Но може би ще получа по-добра представа, ако ми кажете кой е убил дъщеря ми.
— Луис Раян.
Тя почти не реагира на думите му и макар да бе изненадан, Джак предположи, че може би от самото начало е подозирала, че е бил Раян, но никога не е предполагала, че той ще стигне дотук след толкова много години.
За момент Елизабет остана абсолютно неподвижна, после стана и отново отиде до прозореца.
— И сега Лиана е в ръцете му.
Джак вдигна телефона на масата.
— На кого звъните? — попита Елизабет.
— На полицията.
— Писмото е било от Луис Раян — каза тя. — Знаете го, нали?
— Сега знам. Мисля, че съпругът ви е при него.
— Той смята, че Джордж е убил жена му, Ан. Винаги е мислил така. Но предполагам, че знаете и това.
Обади се оператор. Докато Джак му описваше накратко ситуацията, Елизабет заговори отново.
— Но Джордж не я е убил — заяви тя. — Как би могъл? Ан Раян беше първата му любов.
Джак я погледна. Настроението в стаята се променяше.
— Забравете — каза той на оператора. — Много хора са въвлечени, включително и родителите ми. Кажете на лейтенант Грийнфийлд, ще че го чакам при хотела. И пратете екип на летище „Кенеди“. Самолетът на Даяна Крейн ще кацне в полунощ. Искам да съм сигурен, че с нея и с майка й няма да се случи нищо.
Той затвори.
— Трябва да тръгвам.
Но Елизабет се беше пренесла на друго място и в друго време. Тя се взираше в Джак.
— Какво бихте сторили, ако бяхте на мое място, господин Дъглас? Той си мислеше, че не зная, но аз знаех. Проследих ги една нощ до един хотел в Хартфорд. Гледах ги как влизат вътре, бях на не повече от стотина метра от тях.
Той се канеше да каже, че това не му влиза в работата, че трябва да тръгва, но внезапно осъзна какво се разкрива пред него.
— Не можете да си представите болката — говореше тя. — Да ги гледам как се смеят, как се държат за ръце. Но аз обичах Джордж. Бяхме сгодени и бях готова да направя всичко, за да го задържа. От моя гледна точка Ан Раян беше отрова. И затова я убих. Взех една от пушките на Джордж, отидох в дома й и видях, че колата й я няма.