Тя погледна нагоре към тавана.
— Беше късно. Знаех, че рано или късно ще се прибере, така че спрях колата си на около километър и половина надолу по пътя и се скрих в гората до къщата й. Времето беше ужасно онази нощ. Имаше виелица. Останах часове сред дърветата, преди да видя как колата й се появи на пътя и поднесе в снега, докато приближаваше моста. Помня, че когато дръпнах спусъка, бях абсолютно спокойна, също като сега. Дори гърмежът не ме стресна. А когато колата падна от моста, изпитах единствено облекчение. Тя беше излязла от живота ни. Проблемът беше решен. Върнах се бързо при колата си и се махнах, преди полицията да пристигне.
Джак не можеше да повярва на ушите си.
— Нима вие сте убили Ан Раян?
Елизабет се усмихна.
— Имате остър ум, господин Дъглас. По-остър, отколкото си мислех. Да, аз я убих. Бях отчаяна и я убих. Това бе най-доброто и най-лошото нещо, което съм правила през живота си. И макар да премахнах Ан Раян от живота ни, дъщеря ми е мъртва заради тази постъпка, а сега съпругът ми и другата ми дъщеря са в опасност.
Джак стоеше като треснат.
— Можели сте да сложите край на това.
Не стана ясно дали Елизабет го е чула.
— Така и не казах на Джордж — рече тя. — Но си мисля, че винаги е знаел. Просто никога не намери смелост да попита. — Погледна Джак. — Но вие ще промените всичко това, нали, господин Дъглас? Ще кажете на Джордж. И на полицията.
— Нямам избор.
— Разбира се, че нямате — съгласи се тя. — Вие сте честен човек.
Времето напредваше. Трябваше да се срещне с Грийнфийлд пред хотела, преди той и хората му да влязат вътре. Минаваше покрай Елизабет, когато тя каза:
— Обичам семейството си, господин Дъглас. Казах ви това за тяхно добро, не за мое. Разбирам последиците — ще вляза в затвора. Но ще си заслужава, ако стигнете навреме и не позволите на Луис Раян да нарани някого от тях.
55
— Казвал ли съм ти, че ми напомняш за жена ми?
Намираха се в един от външните асансьори. Отвъд затъмнените стъкла, гледащи към Горен Истсайд, покрай тях се носеха сияещите небостъргачи на Пето авеню. Лиана погледна Луис, който сякаш се бе облегнал на града, с ръце на хромирания парапет и леко носталгично изражение. Никога не бяха засягали тази тема, но Лиана знаеше, че навремето той е обвинил баща й в убийството на Ан Раян.
Нямаше представа защо спомена жена си и определено нямаше намерения да го пита — умът й бе зает с друго. Тя погледна светещото табло на асансьора.
— Почти стигнахме, Луис.
Но той не й обърна внимание.
— Мисля, че тази вечер би се харесала на Ан — каза. — Винаги е обичала празненства. Беше идеалната домакиня — прекрасна, остроумна, духовита, изтънчена. Ан можеше да печели приятели със същата лекота, с която аз като че ли си създавам врагове. — Той се усмихна на спомена. — Ако беше жива днес, можеше да заложиш задника си, че баронът и баронесата щяха да ни канят на вечерните си партита. Биха се влюбили в нея точно като мен. Всички я харесваха.
Лиана разбираше, че трябва да отговори нещо, но не искаше да го окуражава. Убиецът на сестра й се намираше в кабинета й. Трябваше да се съсредоточи върху това, а не върху жената на Луис Раян. Прииска й се асансьорът да се движеше по-бързо.
— По думите ти е била чудесна, Луис — рече тя. — И си личи, че ужасно ти липсва.
— О, и още как — потвърди Луис. — Бяхме идеална двойка, Лиана. Не можеш да си представиш колко много ми липсва.
Той се извърна и тя видя как нещо в изражението му се променя, сякаш беше натиснато копче или бе спусната завеса.
— Предполагам, че именно затова баща ти я уби.
Той се наведе напред и натисна копчето за спиране на асансьора. Градът замръзна от другата страна на стъклото.
Страх се промъкна в сърцето на Лина.
— Тя умря преди трийсет и една години — изтъкна Луис, като продължаваше да натиска копчето. — Жертва на шантава автомобилна катастрофа. — Той я изгледа с вдигнати вежди. — Поне такова беше заключението на полицията. Но аз знаех, че не е така. Винаги съм го знаел. Баща ти уби жена ми. Казвал ли съм ти как е станало, Лиана?
Тя не отговори. Погледна таблото и видя, че се намират между двайсети и двайсет и първи етаж.
— Явно не съм. Но мисля, че е редно да научиш какво е направил баща ти. Време е ти и целият свят да разберете какво точно се е случило.
Сърцето на Лиана се беше качило в гърлото й. Тя си спомни колко странно се бе държал Луис на дансинга, как мислите му бяха насочени изцяло към баща й. Изведнъж усети, че я грози опасност.