Стигнаха до кабинета й. Луис отвори вратата.
— Между другото, фамилното име на съпруга ти не е Арчър — каза той. — Това е просто псевдоним, с който се опита да ми се измъкне. По документи той е Майкъл Раян.
Лиана го изгледа с отвращение.
— Глупости — процеди.
— Не мисля. — Луис бутна вратата и те се озоваха лице в лице с баща й и Майкъл.
Времето и пространството сякаш се свиха.
Двамата седяха в другия край на стаята в червени кадифени кресла. Градът сияеше зад тях. Бледи като призраци, те се обърнаха към нея при влизането й. След като ги видя, след като осъзна колко внимателно Луис Раян е оркестрирал всичко, Лиана вече не беше в състояние да удържа надигащата се в нея паника. „Той ще ни убие.“
— Стани, Майкъл — нареди Луис.
Майкъл се подчини.
— Майкъл не е мой син. Лиана — със странно чужд глас каза Луис. — Имаше време, когато си мислех, че е. Време, когато той означаваше всичко за мен. Но после открих дневника на Ан, прочетох последния запис и разбрах какво й е сторил Джордж Редман. Разбрах как е манипулирал жена ми.
Погледна към Джордж, който не помръдваше.
— Майкъл не е мой син — повтори Луис. — А син на баща ти. Ти се омъжи за своя брат.
Четиресет етажа надолу хотел „Пето авеню“ бе тихомълком обграден от служители на нюйоркската полиция, а вътре специална част, водена от лейтенант Вик Грийнфийлд, бързо претърсваше всеки етаж и всяка стая.
Джак Дъглас вече беше разпитан от Грийнфийлд, но от съображения за сигурност не му беше позволено да влезе в сградата. Той стоеше на тротоара от другата страна на улицата и гледаше как поредното трио полицейски коли завива на Петдесет и трета и се насочва с изключени светлини към източния вход на хотела.
Всички хиляда и осемстотин гости бяха евакуирани. По тротоарите се бяха събрали тълпи. Журналистите бяха тук и записваха всичко. Джак чу слаб насечен звук и когато вдигна глава, видя лъскав полицейски хеликоптер да лети над Пето авеню към примигващите светлини на хотела.
Стомахът му се стегна и главата му запулсира в такт с бързите удари на сърцето. Случва се, помисли си той. Но дали достатъчно бързо?
Тишината се разширяваше като балон в кабинета на Лиана.
Спокати стоеше в дъното на стаята и гледаше как лицето й пребледнява. Джордж Редман не отрече твърдението на Раян. Нито пък Майкъл. Спокати забеляза как устните й се разделят и изпита странна тръпка.
Джордж пристъпи напред. Спокати стисна пистолета си. Копнееше да го използва.
— Това засяга единствено теб и мен, Луис. Никого другиго. Защо не постъпиш като мъж и не ги пуснеш?
Луис бутна Лиана напред. Затвори вратата и тръгна през помещението към Спокати.
— Да бъда мъж ли? — сопна се той. — Ти мъж ли беше, когато чукаше жена ми? Мъж ли беше, когато тя забременя от теб? Мъж ли беше, когато зареди онази пушка и я уби?
— Никога не съм докосвал жена ти.
Изумен, Луис спря насред стаята.
— Никога не си я докосвал ли? — Той посочи с пръст Майкъл. — Тогава обясни появата му. Обясни проклетия си син. Ти прочете откъса от дневника на Ан, който ти изпратих. Със собствената си ръка е написала как е забременяла от теб само седмици след като прекратих съдружието ни и купих Пайн Гардънс. — Обърна се към Лиана. — Чукал я е, докато е бил сгоден за майка ти.
Спокати погледна часовника си. Искаше след пет минути да се е махнал оттук. Хвърли поглед към Ампаро Грагера, която стоеше под една осветена картина на Сисле и с интерес наблюдаваше как всичко отива по дяволите. Заръча й да се погрижи за асансьора. Изчака я да излезе от стаята, заобиколи бюрото на Лиана и застана пред прозорците, гледащи към Петдесет и трета.
Загледа се към съседната сграда, която бе посетил с брокерката през деня, вдигна ръка и погледна към гърдите си. Над сърцето му танцуваше рояк червени точици.
Кимна на хората, които не можеше да види, и лазерите угаснаха.
Спокати знаеше рисковете, които поема с тази среща тук. Знаеше, че хотелът е пълен с охрана. Но той никога не приключваше сделка, без да се е осигурил предварително. Днешната му осигуровка беше желязна.
Обърна гръб на прозореца и зачака някой да заговори. Ако нещата не се развиеха в най-скоро време, трябваше да се намеси лично.
— Значи така, а, Раян? — изръмжа Джордж. — Ще ни убиеш, докато лобито е пълно с хора? Това ли е планът ти?
Луис го изгледа яростно. Отиде до бюрото на Лиана, отвори едно чекмедже и извади пистолета, който бе сложил там по-рано. Насочи го към Джордж.