Спокати се сви в сенките. Намираше се в другия край на кабинета, а полицаите гледаха как Луис Раян умира пред очите им. Даде нареждане по мобилния телефон и чу как хората му в съседната сграда откриват огън по резервоара на хеликоптера.
Спокати скочи в шахтата и полетя надолу.
Въпреки целия шум за момент сякаш всичко замря, когато блестящите перки на хеликоптера като че се поколебаха, след което машината потъна надолу, запали се и експлодира в сградата.
ЕПИЛОГ
ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Даяна Крейн, главен юрисконсулт „Редман Интернешънъл“
49-а улица и Пето авеню Ню Йорк, 10017 (212) 555-2620
Скъпи Джак,
Ето ме пак. Ще получиш ли това писмо? Ще отговориш ли този път? Изпратих ти десетина писма през последните няколко месеца, но те се върнаха неотворени. Къде си? Пращам ги на родителите ти и те ме уверяват, че ти ги препращат. Правят ли го наистина? Казват ми само, че си добре. Пътуваш ли? По-леко ли ти е?
Не зная дали си свързан със света, или си се изключил от него. Какъвто те познавам, приемам второто и се надявам на първото.
Където и да си, научаваш ли новините? Знаеш ли, че борсите се сринаха? Оцеляхме. Онзи понеделник, докато Уолстрийт се разпадаше, ние подписахме с Анастасиос Фондарас договор за осем милиарда. Иран настоявал той да купи още кораби, за да поеме закупения петрол, и ние с радост му предложихме „Уест Текс След сериозни съкращения и реорганизации акциите на „Редман Интернешънъл“ сега се продават за близо шейсет долара. Не е както преди, но все пак е нещо.
Ако си чел някое от писмата ми, значи знаеш, че Джордж се възстанови напълно. Но може би не знаеш, че Елизабет беше осъдена миналата седмица. Десет години. Мисля, че ще излежи пет. Може би три, ако изкара късмет. Направих всичко по силите си.
Писах и по един друг въпрос, но нещата там се промениха. Лиана още я няма никаква. Никой нея е виждал, след като напусна болницата миналия август. Изчезна напълно, макар да знаем, че е добре. На едно благотворително парти миналата събота Хелън Бейнс ми каза, че Лиана й се обадила, но отказва да каже на когото и да било къде се намира. Мисля, че е с Марио де Чико. Проверих и се оказа, че той вече не е в Ню Йорк.
И една последна новина. Преди три седмици бях на Уолстрийт, когато видях Винсънт Спокати сред тълпата на улицата. И двамата се разпознахме. Изгледахме се, после той вдигна глава, усмихна ми се и се извърна. Съобщих на полицията, но те няма какво да направят и Спокати го знае.
Не остана друго за казване, освен че ми липсваш и ми се иска да беше в кабинета си в „Редман Интернешънъл„. Вече нищо тук не е същото. Всичко се промени. Не живея в Редман Плейс. Продадох апартамента и се преместих в Уестсайд. Сега имам различен изглед към Сентрал Парк, котка за компания и… какво друго? Всъщност нищо. Слава богу, че е работата. Както казваше баща ми, работата ни спасява.
Ако получиш това писмо, моля те, пиши ми. Много време мълча. Искам да знам, че си добре и че поне един от нас е продължил напред.
С обич, Даяна
П.П. Знаеш ли, още мисля за него. Нелепо е, като се има предвид всичко, което направи. Но и след цялото това време Ерик си остава част от мен. Ти още ли мислиш за Селина? Понякога имаш чувството, че никога не са умирали, нали?
Джак Дъглас сгъна писмото на две и го върна обратно в плика, който беше отворил внимателно с нож. Подобно на всички писма от Даяна, щеше да върне и това на родителите си, а те щяха да й го препратят обратно. Запечатваше всяко писмо така, че да не личи, че е било отваряно и четено. Джак не беше готов да поднови приятелството си с нея. Щеше да й се обади някой ден, но дотогава имаше още време.
Точно сега седеше на задната седалка на прашен бял джип. Кожата му беше станала кафява от месеците на открито, а русата му коса беше почти избеляла от постоянното слънце. От години не се беше връщал в такава добра форма, тялото му беше заякнало и станало жилаво от преходите през джунглите на Венецуела. Отгоре се чуваха слабите, но познати крясъци на макао и какаду. Отдолу шумеше вода. Намираше се на хиляда и шестстотин километра от Ню Йорк и се чувстваше великолепно.
Погледна писмото на Даяна. Разбира се, че още мислеше за Селина. Ден не минаваше, без да помисли за нея и за всичко, което би могло да бъде. Обичаше я. След като Елизабет Редман беше влязла в затвора, той се запита дали някога ще види отново представител на семейство Редман.