— Подготвен съм.
— Страхотно. Да се изстреляме заедно.
Те се чукнаха и отпиха.
— Може ли да поговорим някъде насаме? — попита Харолд, после гаврътна питието си на екс и кимна към пълната й чаша. — Ама че си новак! Толкова ли можеш само? Пий! Нещо ми подсказва, че това, което ще ти кажа, няма да ги хареса.
Двамата последваха тълпата от знаменитости еднодневки и богати наследници, които се движеха към осветения със свещи бюфет. На трепкащата светлина лебедите от лед, пълни с ирански хайвер, излъчваха оранжево сияние. Лиана долавяше апетитния букет от ухания на печена патица, вестфалска шунка и мус от сьомга. Спря, но Харолд я хвана под ръка и я побутна напред.
— Няма да те задържам дълго. По-късно може да ядеш.
— Сега съм гладна.
Когато седнаха сами на масата на Харолд, той попита:
— Къде беше по-рано? Не беше на входа, когато дойдохме с Хелън.
„А, това било, значи.“
— Закъснях.
— Заради случилото се със Селина и мъжа, когото е спасила?
Колко добре я познаваше.
— Хвана ме — призна тя. — Все още не е късно да направиш кариера, като гледаш на чаени листенца.
Харолд въздъхна. От детските й години се мъчеше да вдъхне самочувствие на Лиана. Беше се опитал да я накара да прозре, че не е толкова различна от сестра си. Никога ли нямаше да го осъзнае?
— Ти не си по-лоша от сестра си, Лиана.
— Така ли мислиш? Кажи ми тогава защо Селина е в борда на проклетия конгломерат, а аз не съм?
— Сестра ти се издигна до това място, защото работеше здраво.
— Ако и на мен ми бяха дали същия шанс, и аз щях да работя здраво. — Тя вирна брадичка. — Е, можеш ли да ми обясниш защо бях заточена в Швейцария, когато и тук можех да ходя на училище като Селина, и да работя за „Редман Интернешънъл“ като Селина?
— Лиана, знаеш, че не мога да ти отговоря на този въпрос.
— Знам, че не можеш, но ако ще водим този разговор отново, наясно си каква е историята. Писна ми да бъда неудачницата от дъщерите. Писна ми всички да смятат, че не ме бива за нищо. Ще ми се поне веднъж аз да бъда център на вниманието. Поне веднъж родителите ми да ме забележат.
— Тогава престани да мрънкаш и направи нещо — сряза я той. — Наистина ли мислиш, че Селина е стигнала дотук, без да си мръдне пръста и като постоянно се е оплаквала като разглезено момиченце?
— Не изчака отговора й. Единственият начин да накара Лиана да го чуе беше да я ядоса. — Естествено, че не. Да, Джордж й даде шанс, но момичето си скъса задника от работа и сега нямаше да е в борда, ако не го заслужаваше. Познавам Джордж. Той нямаше да го позволи.
— Да не мислиш, че не го знам?
— Да — отговори Харолд, — мисля, че всъщност не го знаеш. Мисля, че виждаш само онова, което искаш да видиш, и това не е непременно истината.
Лиана не можа да прикрие раздразнението си.
— Защо изобщо ми говориш тези неща?
— Защото трябваше да ти ги кажа още преди години, вместо да те утешавам с небивалици. Единственият начин да постигнеш нещо на този свят е да го постигнеш сама. Само защото си дъщеря на Джордж Редман не означава, че ще получаваш специално отношение. Всъщност означава точно обратното — трябва да работиш по-здраво от всички останали.
— И какво да работя? Нищо не умея. — Тя протегна ръка. — Сетих се. Знам как се прави убийствено мартини и мога да вкарвам непознати в леглото си. Каква работа ще си намеря с тези умения?
— Вероятно на улицата. Всъщност имаш диплома от колеж и интереси. Светът е твой, стига да се потрудиш. Проблемът ти е, че си мързелива. Винаги си била мързелива, Лиана.
Той погледна часовника си. Съжали, че беше суров, но се надяваше, че този път думите му са стигнали до нея.
— Виж — каза, — трябва да намеря Хелън. Обещай ми, че скоро ще дойдеш да ме видиш. Преди с Ерик да отпътуваме за Иран. Заедно ще помислим каква работа може да ти намерим. Помощта на баща ти не е задължителна. С Хелън познаваме почти всички в този град. Може да те запозная с човек, който ще ти даде шанс.
— Ще го направиш ли за мен? — попита Лиана.
— Лиана, бих те препоръчал на Анна Уинтур[1].
Тя сложи длан на гърдите си.
— Наистина ли?
— Или на Путин.
— Каква е разликата? И двамата обичат кожи.
Тя го прегърна.
— Ако щеш ми вярвай, Лиана, но аз те обичам — каза Харолд.
8
От бара Дияна проследи как двойката слезе от асансьора и се сля с тълпата. Видя как Селина се смееше, мъжът до нея също. Хванати под ръка, двамата се присъединиха към Джордж и Елизабет край водната стена.
1
Легендарен дългогодишен редактор на американския „Вог“, чийто образ стои зад ролята на Мерил Стрийп в „Дяволът носи „Прада“. — Б. пр.