Мъжът беше висок и добре сложен, пясъчнорусата му коса беше подстригана късо, имаше мъжествено и красиво лице. Няколко души го разпознаха, докато се разминаваше с тях, но той сякаш не забелязваше. Позна го от статията в „Джърнъл“ — Джак Дъглас. Вниманието му беше погълнато изцяло от Селина, от което Даяна не можеше да бъде по-щастлива или благодарна.
Обърна се към Ерик и от изненаданото му изражение веднага разбра, че той също ги бе видял.
— Искаш ли да се махнем оттук? — попита тя. — Видяха ни, стиснахме си ръцете с когото трябваше. Джордж няма да усети отсъствието ни. — Отпи глътка шампанско. — А както виждам, Селина също.
Ерик не отговори.
— Колата ми чака отвън — добави Даяна.
— Даяна, никъде не отивам с теб.
— Само на кафе, Ерик.
— Съмнявам се — отговори той. — Освен ако не планираш да го сервираш в леглото.
Даяна го прониза с поглед.
— Не разбирам за какво говориш.
— Казвам, че се уморих да ме преследваш — поясни той. — Ако мислиш, че като видя Селина с друг мъж, веднага ще скоча в леглото с теб, грешиш. Ти не ме интересуваш. Никога не си ме интересувала. Нито сега, нито някога в бъдеще. А сега ще си направиш ли услугата да се разкараш? Аз оставам.
Даяна остави наполовина изпитата чаша на бара.
— Хубава двойка са. Надявам се да останат заедно. — В следващия миг вече беше изчезнала в тълпата, без да обърне внимание на Лиана, която стоеше наблизо и слушаше разговора.
— Какво беше това? — поинтересува се тя. Ерик поклати глава.
— Няма да разбереш. — Той пресуши чашата си, без да откъсва поглед от нея. Тази вечер беше много красива. — Какво мислиш за празненството? — попита.
Правилно ли беше чула?
— Какво мисля за празненството ли? — повтори тя. — Ерик, какво според теб мисля за празненството? — Облегна се до него на бара. От мястото си ясно виждаше Селина, която стоеше с гръб към водната стена и разговаряше с Елизабет. Червената й рокля я открояваше сред звездите на празненството.
— Извинявай — каза Ерик.
— Забрави. — Тя посочи с глава към Джак Дъглас. — Кой е той?
— Проклет да съм, ако знам.
— Преди малко ги видях да излизат от семейния асансьор.
— Както и всички останали. Мислиш ли, че имат връзка?
— Нямам представа.
— Едва ли сега е най-подходящият момент да попитаме.
— Ако имаш предвид да отида и да попитам Селина пред майка ми и баща ми, не, наистина не е най-подходящият момент. Ще я попитам обаче. Ти имаш право да знаеш.
— Вие двете защо не се разбирате?
Преди да му отговори, осветлението стана приглушено, залата притихна и гласът на баща й се извиси над тълпата. Лиана потърси сред морето от глави баща си и го съгледа застанал в центъра на дансинга със Селина.
— Тази вечер е много специална за мен — започна Джордж. — От дете мечтая да имам сграда на Пето авеню. Не е лесно обаче да осъществиш мечтата си и това нямаше да стане без подкрепата на съпругата ми и без помощта на дъщеря ми Селина.
Той погледна към Селина.
— Без теб сега нямаше да стоим тук. — Чукна чашата си с шампанско в нейната. — Да пием за още много години съвместна работа.
Тълпата заръкопляска. Селина целуваше Джордж, когато Лиана се извърна и поиска бутилка шампанско от бармана, после хвана Ерик за ръката и го поведе през множеството.
— Къде отиваме? — попита той.
Отговорът на Лиана беше недвусмислен, също като обидата в гласа й:
— Да я прогоним от мислите си.
Вървяха по коридора в мълчание, Лиана малко по-напред от Ерик. Той поглеждаше в стаите, край които минаваха. Намираха се в апартамента на Джордж и Елизабет на последния етаж, и докато подминаваха една от дневните, осветлението се включи и за миг освети котката на семейството, Изабел, която седеше сякаш на пост на диван, тапициран с оранжева дамаска.
Влязоха в стаята, която се намираше в края на коридора. Лиана застана на прага. Погледна край библиотеката към бюрото на баща си, осветено от зелената настолна лампа.
— Мислех, че съм я изгасила — каза тя.
Ерик мина покрай нея. Отпусна се тежко на един стол и затвори очи. Кога тази стая щеше да престане да се върти?
Лиана остана на прага.
— Спомням си, че я загасих.
— Очевидно не си, Лиана. Лампата свети.
— Не ми пука, че свети. Бях тук по-рано тази вечер. Сигурна съм, че я загасих, преди да изляза с онзи мъж от охраната.
— Е, и какво от това?
— Как какво? Някой е бил тук!
— Голяма работа? Сигурно е била Селина с новото си гадже.
Не се беше сетила.