— Сигурно.
— Ще отвориш ли най-после това шампанско? Жаден съм.
Тя се приближи и включи лампата до него. Ерик примигна и заслони с ръка очите си.
— Май е по-добре да се въздържиш от шампанското — отбеляза Лиана. — Хич не изглеждаш добре.
— Чувствам се прекрасно.
— Почакай до утре.
Тя отиде по прозорците. На хоризонта източените тъмни силуети на небостъргачите се открояваха на фона на градските светлини. Ерик се облегна назад.
— Знаеш ли какво, Лиана? — започна той. — Наистина си много хубава.
— Знаеш ли какво, Ерик? Наистина си много пиян.
— Знаеш ли кой е любимият ми спомен за теб?
Тя погледна отражението си в стъклото.
— Не.
— Ти беше на петнайсет, познавах те от около пет месеца, когато ми сподели, че двете с най-добрата ти приятелка по това време — как се казваше тя? Ейжа някоя си — планирате да отидете голи на коледната служба в катедралата „Сейнт Патрик“. Облечени с дълги палта, разбира се.
Тя се обърна с гръб към прозореца.
— Името й е Ейжа Уорд — усмихна се. — И още сме приятелки. Но остави празните приказки. Това ли е любимият ти спомен за мен? Ако е така, значи съм много по-зле, отколкото предполагах.
— Това е само един от многото запомнящи се моменти — уточни Ерик. — Помня все едно беше вчера как двете с Ейжа седяхте до Джордж и Елизабет с поруменели лица, мъчейки се да не избухнете в смях, и ми хвърляхте погледи крадешком. Помня как си помислих, че Селина никога не би направила такова нещо, и тогава разбрах, че двамата ще станем приятели.
Корковата тапа на шампанското изскочи с лек пукот и Лиана отпи от бутилката. Докато пиеше, усещаше напрегнатия поглед на Ерик върху себе си.
— И аз имам любим спомен за теб — каза тя.
— Какъв?
— Спомняш ли си писмата, които ми пишеше, докато учех в Швейцария?
Той кимна. '
— Тогава бях пристрастена към коката и ти го знаеше. Никога не те попитах как разбра.
Ерик се поколеба, умът му бе замъглен от алкохола, но после се сети.
— Помниш ли седмицата, когато със Селина те посетихме? Трябваше ми химикалка и под купчината хартии в чекмеджето на бюрото ти намерих полупразно шишенце с кокаин.
Лиана затвори очи.
— И не каза на никого, дори на Селина. Нито на мама и татко. Остави ме сама да се справя с проблема си, а аз се провалих. Ти обаче вярваше, че имам сили да го направя. Писмата, в които ми даваше кураж и опора, че винаги си насреща да поговорим — благодарих ли ти някога за тях? И за дискретността ти?
— Сигурно си го сторила, не помня вече.
Лиана се усмихна.
— Много си великодушен. Бях толкова затънала, убедена съм, че не съм ти благодарила. Сега обаче ще се поправя. Така е редно за бившите наркомани. Благодаря ти, Ерик. Благодаря, че имаше вяра в мен, когато никой друг не ми вярваше.
Тя скръсти ръце и отново се обърна към прозореца. В отражението видя как Ерик стана, отначало се олюля, но после се овладя, свали сакото си и го преметна на облегалката на стола.
Вече стоеше зад нея, рошеше косата й с пръсти и докосваше с устни голото й рамо. Макар да съзнаваше, че случващото се не е редно и няма да доведе до нищо, Лиана не се съпротивляваше. Всъщност копнееше за докосването му. Точно в момента имаше най-много нужда да бъде прегръщана и обичана.
В другия край на стаята, приклекнал зад бюрото на Джордж Редман, Винсънт Спокати се спотайваше и подслушваше разговора. Голямото кожено кресло притискаше гърдите му. Главата му беше наведена надолу и извита под извънредно неудобен ъгъл. Беше извадил пистолета си, готов да стреля, ако се наложеше.
Прехвърляше папките на бюрото, когато Лиана Редман и нейният приятел влязоха в стаята и едва не го сгащиха на място. Ядосваше се не толкова, че едва не го хванаха, колкото, че не намери нищо, което да представлява интерес за Луис Раян. Нямаше нито една папка с документи по изкупуването на „Уест Текс“.
Все пак имаше и други начини да се сдобие с нужната информация. И ако Раян беше готов да плати цената, Винсент щеше да му я осигури.
Ослуша се напрегнато, за да разбере къде точно се намираха в стаята, и чу звуците от целувките. Не знаеше още колко може да издържи в това положение. Мускулите на врата му започваха да се схващат, както и гърбът му.
Тогава чу стъпки по килима.
Надникна през един малък процеп в предния панел на бюрото и видя част от белия плат на роклята и два загорели крака, които се приближаваха към него. Пръстите му се стегнаха около пистолета. Лампата на бюрото угасна. Спокати се напрегна, готов да стреля. Лиана проговори: