— Едно нещо ще ти кажа, Ерик. Угасих лампата. Не съм луда.
— Напротив — промърмори Ерик. — Ела насам сега. Искам да ти покажа на свой ред колко съм луд аз.
Спокати изчака да се увери, че са излезли от стаята, преди да бутне креслото назад и да излезе с извадено оръжие. Докато приглаждаше с ръкавиците предницата на сакото си, си помисли, че Лиана тази вечер на два пъти почти беше разкрила прикритието му. Завъртя глава, за да отпусне схванатия си врат.
„Отмъщението — помисли си, докато се измъкваше от стаята в коридора — е нож с две остриета.“
Спокати излезе от асансьора в лобито и се огледа за Селина Редман. Откри я близо до бюфета, където разговаряше с някакъв мъж, и отиде при тях.
— Селина Редман? — попита.
Селина и мъжът се обърнаха.
— Да?
Той показа картата си на охранител.
— Може ли да поговорим на четири очи?
Вратите на асансьора се отвориха и Селина влезе в апартамента на родителите си. Каква беше причината Лиана да поиска да се срещнат тук? Какво толкова не можеше да бъде обсъдено в лобито? Беше обещала на Джак да танцува с него и нямаше търпение да се върне.
От дъното на коридора се чуваха гласове.
Селина тръгна нататък и гласовете я отведоха пред една от спалните. Макар че дочуваше откъслечни реплики, тя разпозна гласа на Лиана и веднага разбра, че не трябваше да е тук, че имаше нещо нередно. Продължи обаче да слуша. Думите сега се чуваха съвсем ясно.
— Моля те, не се притеснявай. Случват се такива неща. Изпил си твърде много алкохол.
Селина се приближи до вратата.
— Виж — казваше Лиана, — защо не си полежим така? Можеш да спиш тук. Родителите ми няма да имат нищо против и ти обещавам, че няма да разберат, че съм била тук с теб. Нито пък Селина. Ще го запазим в тайна.
В този момент Селина влезе в спалнята. Лиана седеше на ръба на леглото, облечена с тънко копринено кимоно. Обърна се и я видя. Селина забеляза, че сестра й беше гола под тънката материя на кимоното, но пропусна неподправената изненада в очите й.
Тя затвори вратата зад себе си.
— Получих съобщението ти, Лиана. Приятелят ти от охраната ми го предаде.
Сепнат, Ерик се надигна в леглото. Гледаше ту Селина, ту Лиана, после осъзна, че е гол, и се покри с чаршаф.
— Какво съобщение?
Лицето на Селина беше спокойно, но отвътре кипеше. Тя изгледа Ерик.
— Ти мълчи — процеди. — Не искам да те слушам.
— Не е каквото си мислиш — започна Ерик.
— Точно каквото си мисля е — сряза го тя. — Повече не искам да те виждам. Всичко между нас е приключено. — Погледна Лиана, която вече се беше изправила и притискаше краищата на кимоното към тялото си. — Преди да си тръгна, искам да знам само едно. Какво съм ти направила, за да заслужа подобно нещо? Защо си довела този мъж тук?
Лиана поклати глава. Чувстваше се неудобно, беше объркана и засрамена. Не беше планирала да стане така. Как се беше случило?
— Отговори ми — настоя Селина. — Имам право да знам.
— Не разбирам за какво говориш — смотолеви Лиана. — Не съм ти изпращала никакво съобщение.
Мълчанието помежду им се проточи като все по-изтъняваща нишка. Селина се извърна към вратата.
— Не съм и очаквала да ми кажеш истината. Винаги си била лъжкиня, Лиана. И страхливка.
Тя отвори вратата с трепереща ръка и преди да излезе, се обърна с лице към сестра си за последен път.
— Може да се преструваш, че не разбираш за какво говоря, но знам, че ти си планирала всичко това. Казала си на онзи мъж да ми предаде, че искаш да се срещнем тук. Мисля, че от години чакаш този момент. Да ме видиш наранена.
Преди Лиана да може да й отговори, Селина вече си беше тръгнала.
В настъпилото мълчание Ерик гледаше как Лиана се облича. Зад нея Манхатън се издигаше като трепкаща стена от стъкло и бетон.
— Къде отиваш? — попита той.
— Да я настигна разбира се.
— Не мислиш ли, че вече направи достатъчно? — Той се измъкна от леглото.
— Нищо не съм направила, Ерик. Там е работата.
Той я изгледа невярващо.
— Това, че Селина ни хвана в леглото, за теб е нищо? Ти да не си луда, мамка му?
— Ако думите й са верни, значи някой ни е заложил капан. — Тя нахлузи роклята си. Беше цепната близо до ципа на гърба. По-рано Ерик в бързината я беше скъсал.
— Нали разбираш, че провали и най-нищожния шанс, който имах пред нея?
Лиана го изгледа предупредително.
— Вината не е моя, Ерик. Вече ти казах. Престани.
— Тя обу обувките си, мина покрай него до тоалетката и започна да си оправя косата. Трябваше да говори със Селина, трябваше да намери онзи, който й бе предал съобщението, трябваше да изчисти името си.