Селина пристъпи напред и едва не беше съборена от един от ранените, който търсеше помощ. Обърна се, за да види мъжа, и зяпна, когато осъзна, че той нямаше коса. Беше изгоряла.
Помъчи се да се съсредоточи. Беше наследила бащината си сила и точно на нея щеше да се осланя сега.
Пораженията се виждаха през саждените облаци пушек — на ръба на покрива два от оцелелите прожектори бяха обхванати от пламъци, а кабелите на земята до тях се гърчеха като разлютени змии. Марк Ранд, отговорникът по осветлението, стоеше до прожекторите и крещеше заповеди в опит да овладее положението. Селина отиде до него с омекнали крака. Въпреки че не знаеше какво да направи и как точно да помогне, проклета да беше, ако останеше безучастна.
Ранд посочи един от горящите прожектори.
— Един мъж е заклещен отзад. При взрива падна и си удари главата в бетона. В безсъзнание е.
— Защо никой не му помага?
Марк посочи към кълбото от оплетени гърчещи се кабели.
— Никой те смее да ги доближи — отговори. — Твърде опасно е.
— Тогава изключи тока.
— Не можем — обясни той и посочи към генератора на срещуположния край на покрива. Въпреки че още работеше, и той се беше подпалил. — Всеки момент може да избухне.
Селина трескаво мислеше. През димната пелена виждаше младия мъж, проснат по корем с разперени ръце, извиващите се кабели бяха само на сантиметри от тялото му. Огледа покрива за нещо, с което да му помогне. Напусто.
И тогава го видя.
Сграбчи ръката на Марк и го поведе към крана, който беше зад тях.
— С този кран ли качихте прожекторите на покрива?
— Да.
— Тогава пак с него се отървете от тях.
Марк огледа внимателно прожекторите. Отвън бяха обвити с дебел предпазен кожух от гума. Гумата не беше проводник на електричество.
Той се покатери на крана.
Селина отстъпи назад, а Марк започна да маневрира с огромната стоманена кука. Тя бързо се залюля сред димната завеса, проблесна за миг под сноп слънчеви лъчи, пробили дима, и секунда по-късно увисна над горящия прожектор. Наложи се Марк да направи няколко опита, преди да успее да закачи куката за решетката на прожектора. И когато най-накрая го вдигна във въздуха, един от съскащите кабели се опря в ръката на падналия мъж и тялото му се загърчи в конвулсии.
Ръцете на Селина се стрелнаха към устата й. Ужасена, наблюдаваше как главата на мъжа се изви назад под невъзможен ъгъл. Без да мисли, тя се втурна и коленичи до него точно когато Марк Ранд започна да маневрира с прожектора и го залюля над главата й. Отдалечи го от Селина с рязко движение, от което прожекторът подскочи и се заклати на куката. За един кошмарен миг изглеждаше почти сигурно, че ще се откачи и ще падне върху нея. Държеше се на косъм на не повече от три метра над нея и бълваше черен пушек. Висящите от него жици почти докосваха гърба й. Постепенно обаче Марк овладя положението и го премести настрани. Когато го отдалечи от генератора, кабелът се откачи, светлината примигна и угасна.
Един от работниците се приближи до Селина. Двамата заедно издърпаха пострадалия на безопасно разстояние. Селина клекна до него. По челото беше избила пот. Кожата му беше тебеширенобяла. Тя го хвана за раменете и лекичко го разтърси. Прочете името му, избродирано на джоба на работния гащеризон, и го извика по име, после още веднъж, но мъжът не реагира.
Умът й трескаво заработи. Беше карала курс по първа помощ, но това беше отдавна, още в колежа, и сега се мъчеше да си припомни как се правеше. Наклони главата му назад, за да отвори дихателните пътища, и скъса ризата, за да оголи гръдния му кош. Вгледа се да види дали се повдига и спуска, но човекът не помръдна. Заслуша се дали диша, но не чу нищо. Постави дланта си пред устата му, но не усети нищо. Провери пулса му на врата. Залепи ухо на гърдите му. Нищо.
За миг си помисли, че собственото й сърце е спряло.
Той беше мъртъв.
На мига тя покри устата му със своята, стисна носа му и издиша бързо два пъти. Провери още веднъж за пулс, не го напипа, натисна няколко пъти гръдния му кош, като съжали, че не помни колко пъти трябваше да го направи. Спря след дванайсетото притискане и повтори процедурата. После отново.
Мъжът не се свестяваше.
Като се мъчеше да не се поддаде на паниката. Селина се огледа за помощ точно когато пожарникарите от Нюйоркската противопожарна служба щурмуваха покрива, въоръжени с маркучи и брадвички. Обърна се надясно и видя Марк да слиза от крана. И последният прожектор беше махнат и той идваше към нея.