Докато се решеше, й хрумна нещо. Винаги беше искала да види сестра си наранена, но никога по този начин, не и както сега.
— Извинявай — каза Ерик. — Ти нямаш нищо общо. Просто…
— Извинението ти е прието — прекъсна го Лиана. Не й се слушаха пиянските му приказки. Искаше само да се махне оттук и да намери Селина. Бързо.
— Кой й е казал? Кой знаеше, че сме тук?
Тя погледна отражението му в огледалото.
— Не знам кой й е казал, но възнамерявам да разбера.
— Обърна се пред огледалото и с облекчение установи, че скъсаното място на роклята не се вижда от косата й.
— Идвам с теб — заяви Ерик. Лиана се обърна и видя, че беше обул панталоните си. Останалите дрехи все още бяха нахвърляни на стола до него.
— По-добре остани тук. Селина няма да понесе да ни види двамата заедно.
Тя тръгна към вратата. В този момент Ерик замахна и я удари силно през лицето с колана, който беше крил зад гърба си.
Ударът свари Лиана неподготвена, тя падна на земята, като опръска бежовия килим с шурналата кръв от носа и устата й. Преди да успее да се защити, преди изобщо да разбере какво се случва, Ерик седеше върху нея и раздаваше удари с колана по гърдите, раменете и бедрата й.
Роклята й се скъса при борбата. Виковете й от болка и за помощ отекнаха глухо в стаята.
— Шибана кучка! — крещеше той. — Знаеше какво означава тя за мен! Ти разби бъдещето ни! — Той замахна още веднъж с колана през лицето й и остави пулсираща подутина на бузата. Преди да изпадне в мъглявата бездна на безсъзнанието, пред очите на Лиана изникнаха червени звезди. Някъде в далечните кътчета на съзнанието си тя проумя, че ударите могат да я убият.
Ерик отново я удари силно. През устата.
Лиана се насили да мисли през мъглата. Ако опиташе да се съпротивлява, той щеше да я нарани още по-лошо. Пробва да помръдне ръцете си, но те бяха притиснати до коленете й. После умът й се вцепени. Ерик разтваряше краката й. Почувства как ръката му се плъзна нагоре под роклята и разкъса бельото й. Пръстите му дращеха и опипваха.
Лиана започна да се бори и щеше да изпищи, но Ерик затисна устата й с длан. Тя усети нещо мокро и долови силната миризма на кръв и скоч. Нейната кръв.
Ерик допря устни до ухото й.
— Не забравяй, че ти го искаше.
Тогава Лиана се отпусна внезапно в ръцете му. Ерик я погледна с огромна изненада и несъзнателно се отпусна и той.
В този миг тя направи своя ход.
Ухапа силно ръката му и когато той се сви, тя го избута от себе си с всички сили. Сърцето й блъскаше в гърдите, беше загубила представа къде се намира. Изправи се с мъка. Вратата беше отсреща, но й се струваше на края на света. Тя се втурна натам.
По-скоро опита да се затича.
Ерик я сграбчи за глезена и тя загуби равновесие. Стаята се завъртя. Лиана разбра, че това е краят в мига, когато челото й се удари в килима.
Ерик обаче не направи нищо. Вече на крака, той сякаш внезапно бе осъзнал какво беше сторил. Как бе могъл да загуби контрол по този начин? Какви дяволи го бяха прихванали?
Погледна Лиана. Лежеше просната по лице на килима, който беше изцапан от кръвта й. Прилоша му при мисълта колко сериозни можеше да са нараняванията й. Тя не помръдваше…
Погледна часовника си. Колко време беше минало, откакто Селина си тръгна? Пет минути? Повече? Ако вече беше казала на Джордж какво е видяла, той щеше да се появи всеки момент.
Пиянското му замайване изчезна, той прекрачи Лиана, заключи спалнята и трескаво започна да се облича.
Лиана чакаше. Чуваше шумоленето, докато Ерик навличаше дрехите си, после погледна крадешком. Той стоеше пред тоалетката и пъхаше ризата в панталона, после бързо се огледа. Вече беше напълно облечен с изключение на колана, който още беше в ръката му.
Обърна се към нея. В един миг погледите им се срещнаха и океан от омраза се изля между тях, после Ерик изрече овладяно:
— Ето какво, имаш две възможности: да се измиеш и да се престориш, че всичко това не се е случвало, или да изтичаш при баща си и да му разкажеш всичко. — Пристъпи към нея, а коланът се полюляваше като махало до бедрото му. — А второто, Лиана, би било грешка.
Докато приближаваше към нея, тя се сви, без да откъсва очи от колана. Краят му беше изцапан с кръвта й.
— Изчезвай! — просъска. — Ще повикам полицията.
— Обади се на когото си искаш — отвърна Ерик, — но ти обещавам едно — ако се обадиш на полицията или кажеш на баща си, ще пратя подире ти наемни убийци с такава скорост, че главата ти ще се замае. Чу ли ме? Надявам се да си ме чула, защото ще го направя. Имам парите и връзките. Ако нещо се случи с мен, ти умираш. Чисто и просто.