Вратите на съдебната зала се отварят. Преди Минято да тръгне, трябва да се уверя, че разбира колко важен е телефонът на Уго.
— Когато Симон дава показания — моля го, — попитайте го за обажданията му до Уго. И ако не отговори, пуснете съобщенията от гласовата поща.
Минято стисва зъби. Взема телефона и ми обръща гръб. Последните му думи са:
— Отче, не ме слушате. Аз не задавам въпроси. Само съдиите го правят.
Твърде разтревожен съм, за да си тръгна, и оставам пред съдебната зала. След минути пристига пеша първият свидетел. Възрастният епископ Пакомио, бивш ректор на семинарията „Капраника“ в която учеше Симон. Той е пълен оплешивяващ мъж с високо чело и сериозни очи. Облечен е с обикновен костюм на свещеник, но златният кръст на гърдите му подсказва, че е нещо повече от свещеник — от десет години е епископ на Торинската епархия. Минято започва делото с гръм и трясък — Пакомио е пропътувал шестстотин и петдесет километра, за да каже няколко добри думи за брат ми.
Полицаите му отварят вратите и аз надниквам вътре. Тримата съдии седят по местата си с траурни изражения. След това вратата се затваря.
През следващите петдесет минути крача из прашния вътрешен двор и се чудя как още да помогна. Когато епископ Пакомио отново се появява, изглежда ведър. Иска ми се да го попитам как е минало, но клетвата пред съда не му позволява да говори. Проследявам го с очи как се отдалечава и проверявам телефона си за съобщение от Минято. Нищо.
Малко след това спира скромен фолксваген голф с отворени прозорци и изплюва навън човек, когото не съм виждал от десет години — отец Странски. Той работеше заедно с баща ми в Съвета за насърчаване на единството на християните, когато той беше просто един апартамент, собственост на Ватикана; използваха ваната за картотека. Времето е посребрило косата му и е издължило лицето му, но той спира пред мен, поглежда ме изпитателно и прави връзката.
— О, Боже! Малкият Алекс Андреу!
— Отец Том.
Прегръща ме като роден син и аз се питам как изобщо Минято е успял да го издири. Последната ми информация за него е, че е ректор на някакъв институт в Йерусалим.
— По случайност съм в Рим — намига ми той. — Щастлива случайност.
Лучио. Само Лучио е в състояние да уреди внезапната поява на тези хора. Дали е платил, за да ги докара тук за една нощ?
Отец Том снижава глас:
— Е, в какво се е забъркал брат ти?
— Отче, не е направил нищо нередно. Просто не иска да каже на съдиите, че е невинен.
Странски клати глава. Такъв си е Симон Посочва към вратата и пита:
— Ще дойдеш ли с мен?
Обяснявам му защо не мога, а той се усмихва и казва:
— Тогава да се надяваме, че няма да се изложа като пълен глупак. От десет години не съм си имал вземане-даване с каноничното право.
Скромни слова на една жива легенда. Съвместно с двама кардинали отец Том изготви исторически документ за бъдещето на нашите взаимоотношения с нехристияните. Макар че той може да свидетелства само за поведението на Симон като млад, стратегията на Минято ми се изяснява: да впечатли съдиите със свидетелите в полза на брат ми.
Минава един час. Отец Том си тръгва. Пристига третият свидетел — и той е сензация.
Архиепископ Коласо е бивш нунций от времето на първото назначение на Симон в България. Роден в Индия, обучен в Рим, Коласо е един от висшите дипломати на Ватикана, въплъщение на служител в Секретариата. Бил е нунций в десетина държави. Днес е облечен с бяла одежда и лилав пояс, както се обличат свещениците в тропиците, което прави появата му още по-достолепна. Никак не ми е трудно да проумея по каква причина е тук. Минято и Лучио целят важно внушение — Секретариатът стои зад Симон, макар и лидерът му да не го подкрепя.
Минава още един час. В два часа архиепископ Коласо е заместен от последния свидетел на защитата. Този път не мога да повярвам на очите си.
Дори на Лучио му е било трудно да задейства връзки толкова нависоко. Кардинал Тауран е титан в Секретариата. Но едно време се говореше, че той ще стане новият държавен секретар, че ще замени Боя и ще промени коренно взаимоотношенията ни с православието. След това Тауран се разболя от паркинсон точно като Йоан Павел и по тази причина беше прехвърлен на не толкова натоварена работа като главен библиотекар на Светата римска църква. Негово високопреосвещенство опозна Симон, докато му преподаваше дипломация в Академията. Папският библиотекар ще посочи брат ми като един от любимите си ученици.
Иска ми се да бях вътре, за да видя израженията на съдиите, докато пред тях се изреждат да свидетелстват църковни светила. Нищо чудно, че Лучио е пожелал лично да наблюдава процеса.