— Ваше преосвещенство, пред мен е общият обвинителен акт и в него пише, че дубиумът е дали отец…
Но̀вак вдига ръка и казва благо:
— Негово светейшество разпореди промяна в дубиума. Повече никакво обсъждане на темата, ако обичате.
Минято пише нещо на листовете помежду ни, без да гледа. Дубиум — онова, което трябва да се докаже. Целта на процеса.
Председателят на съда е толкова изненадан, че казва нещо на полски на архиепископ Но̀вак. По-възрастният съдия пита:
— Коя тема има предвид Негово светейшество, Ваше преосвещенство?
— Изложбата на доктор Ногара — отговаря Но̀вак.
Минято е застинал. Очите му не се отделят от Но̀вак, но под масата ръката му стиска китката ми. Ако съдът не може да чуе за изложбата, няма как да се докаже, че Симон има мотив да убие Ногара. И процесът може да се смята за приключен.
— Сигурен ли сте, Ваше преосвещенство? — пита председателят на съда.
В другия край на залата прокурорът е зяпнал. Архиепископ Но̀вак кимва.
— Ако желаете, може да продължите с друга тема.
Бахмайер се покашля на свидетелското място. Не е компетентен да говори по никаква друга тема.
Съдиите се съвещават приглушено. Накрая председателят казва:
— Доктор Бахмайер, можете да си вървите. Съдът ще заседава отново утре.
Но̀вак се надига. Полицаите му отварят вратата и той тихо излиза.
Минято отваря куфарчето си. Прибира вътре бележника си, но после, изглежда, си спомня нещо и си го записва в него. Прокурорът вече снове между нашата маса и съдиите в очакване на съвещание.
— Ще ви се обадя по-късно — казва ми Минято.
Преди да затвори куфарчето си, откъсва най-горния лист, сгъва го и ми го подава. След това се присъединява към прокурора и двамата се запътват към съдиите.
Когато излизам на двора, архиепископ Но̀вак вече си е тръгнал. Сядам на една пейка и разтварям листа. Минято е написал един-единствен ред:
Мисля, че току-що открихме кой е ангелът пазител на брат ви.
26.
Докато отивам да прибера Петрос, поглеждам към папския дворец в далечината и се питам на какво съм станал свидетел току-що. Кардинал Боя се опитва да принуди Симон да говори. Но̀вак се опитва да запази изложбата в тайна. Дворецът е подложен на кръстосан огън. Ако Йоан Павел подкрепя изложбата, ако подкрепя Симон, това изобщо не би трябвало да се случва. Той има властта да преустанови процеса, има властта да застави кардинал Боя да се подчини. Но когато един папа се приближава към смъртта, той нерядко установява, че старите приятели са вълци в свещеническо одеяние. Архиепископ Но̀вак е принуден да играе ролята на илюзионист, да внушава, че папата е силен, за да прикрие вакуума във властта. Но илюзията е нещо мимолетно.
Най-силно ме озадачават изчезването на „Диатесарон“ и сегашното му местонахождение. Защо Уго ще го вади от музея? За да отвлече вниманието на православните в Кастел Гандолфо от новината за 1204 година? Или за да им докаже нещо? Когато за последен път работихме заедно над „Диатесарон“, той излезе с теория, която би могла да запълни последната празнина в проучването му. Ако беше вярна, тя щеше да докаже, че плащаницата е била донесена в Едеса лично от ученик на Исус. И щеше да открие доказателството в самата Библия.
През последните седмици от съвместната ни работа Уго се беше вманиачил в изучаването на евангелията. Докато четях в леглото, след като Петрос беше заспал, мобилният ми често звънеше: Уго, за да ме попита дали Исус наистина е превръщал водата във вино или дали само в Евангелието от Йоан пише, че го е правил. Почукване на вратата по време на закуска: Уго, който се чуди дали Исус наистина е възкресил Лазар от мъртвите, защото само Йоан пише за това. Съобщение, оставено за мен в училището: Уго, който се мъчи да проумее защо Йоан е пропуснал двайсет от чудодейните лечителски деяния на Исус и всички седем случая, когато е прогонил зли духове.
За да си осигуря малко отдих, дадох на Уго онези листове за проповеди, на които той по-късно бе написал писмото до Симон. Измислих му упражнение, което да прави сам: глава по глава започна да записва съответни редове от евангелията, да ги сравнява дума по дума и да задрасква частите, които са добавени или променени от авторите на евангелията. Това радваше Уго, който вярваше, че така се приближава повече до историческите факти от живота на Исус. И макар да ми беше тъжно да го гледам как всеки ден идва с ново тесте листове, на които е зачертал цели фрази и редове от евангелията, особено от това на Йоан, той овладяваше текстовете все по-задълбочено, а грешките му ставаха толкова редки, че реших да го оставя да продължи, докато стигне до края.