А междувременно реставраторите на ръкописи ме осведомиха, че Уго понякога нощува в лабораторията. Неприятно им беше, че постоянно иска да държи „Диатесарон“ под око, като че ли им няма доверие. Притесненията им затвърдиха убедеността ми в действителните намерения на Уго. Цялата ни съвместна работа сякаш беше подготовка за четенето на „Диатесарон“ — всичките му надежди във връзка с това евангелие бяха много основателни.
Авторът на „Диатесарон“, Тациан, бил член на християнската секта на енкратитите. Те били въздържатели и вегетарианци, които поставили и брака извън закона. Тъй като едно от първите чудеса, извършени от Исус, било да превърне водата във вино на една сватба, човек се изкушава да попита колко добре са познавали евангелията. Тациан обаче ги е познавал добре.
Предизвикателство е да обединиш в едно евангелие текстовете на Матей, Марко, Лука и Йоан. Но Тациан прави задачата си още по-трудна. Целта му е да създаде окончателна версия за живота на Исус, да опровергае езичниците, които твърдят, че християнските свещени книги си противоречат. Един век по-рано Евангелието от Марко е редактирано в евангелията от Матей и Лука. А Тациан се заема със задачата да редактира всички евангелия. Един Бог, една истина, едно евангелие. За всеки, който се опитва да докаже, че плащаницата е в Едеса, неговите поправки са истинско злато.
Сливайки евангелията, той оставя диря от сведения за себе си и за света, в който живее. Например в Евангелието от Матей пише, че Исус бил кръстен от човек на име Йоан Кръстител, който се хранел само с „акриди и див мед“. Но като енкратиг, Тациан е вегетарианец и акридите (скакалци) за него са вид месо. Затова в „Диатесарон“ Йоан Кръстител се храни с мляко и мед.
По сходен начин една-единствена дума е достатъчна да докаже, че Тациан е виждал плащаницата или че тя е била в Едеса. Намекът може да е очевиден, а може и да е почти незабележим. Ако някъде в „Диатесарон“ Тациан описва физическите черти на Христос, това може да се окаже следата, на която се надяваме. Четирите евангелия никъде не споменават как е изглеждал Исус, затова едно описание в „Диатесарон“ би означавало, че Тациан е виждал негово изображение, което смята за автентично. Ето как всяка страница на „Диатесарон“ се натоварва със смисъл. С Уго се вкопчвахме в онова, което реставраторите всекидневно възстановяваха изпод петната.
Процесът беше бавен. Убеждавах Уго да не допуска те да махнат подвързията на „Диатесарон“, макар че това щеше да им позволи да работят по-бързо. Най-старата Библия на папата, Кодекс Ватиканус, в момента представляваше купчина отделни листове под стъкло, защото някой беше допуснал реставраторите да разглобят книгата по този начин. Но целостта на „Диатесарон“ все още беше непокътната и те можеха да възстановяват само по две страници едновременно. Затова Уго ги принуди да започнат от страниците, които го интересуваха най-много — онези с описанието на смъртта на Исус, — и една сутрин един от реставраторите се приближи предпазливо до нас и каза:
— Докторе, частта, от която се интересувате, е готова.
Лабораторията по реставриране на ръкописи беше пълна с удивителни приспособления. Имаше предмети, подобни на наковални, с ръчно задвижвани колела колкото велосипедни гуми. Под тавана висяха въжета, на които бяха закачени огромни салфетки. Консерваторите използваха шишенца с химикали, скупчени край малкия ръкопис, и миниатюрни пинцети и четчици. Отстраняването на петната беше трудоемка работа и се налагаше ръкописът да бъде поставян в някакъв апарат, за да се възстановява през нощта. Сега, когато реставраторът представи работата си, Уго жадно впери поглед в ръкописа. Беше започнал да взема уроци по гръцки в Папския университет, но беше твърде нетърпелив, за да използва знанията си сега.
— Отче — прошепна той, — обясни ми какво виждам.
Мъгливи облаци бяха осеяли страницата на местата, където реставраторите бяха отстранили петната от цензурирания текст. Пред очите ни беше стихът, който най-силно интересуваше Уго. Онзи, който той неистово се стремеше да разкрие.
— Пише „платно“ — осведомих го. — В единствено число.
— Ха! Това е в подкрепа на плащаницата!
Беше развълнуван, но без да ликува. Вече бе взел достатъчно уроци, за да разбира, че Тациан може да е избрал думата и по други причини. Всъщност гръцката дума, която Тациан беше използвал — „повивка“, — беше същата като при Йоан, само че Тациан я беше променил от множествено на единствено число, вместо да използва съвсем различната дума от другите евангелия. Изправен пред това свидетелство за несъответствието в текстовете на евангелията, Тациан бе взел компромисно решение, а алогите чинно бяха заличили всичко.