Уго помаха на един реставратор и каза:
— Донесете ми снимките на другите страници от тази част.
Прегледах ги за още примери.
— И сплетоха венец от тръни — преведох — и го наложиха на главата му.
Уго гледаше, но нищо не каза.
— Биеха го по главата с тръст.
— И след като бичуваха Исус, той им даде да го разпнат.
— Какво търсиш? — попита Уго.
Евангелията не казват колко дълго Исус е бил бичуван или колко сериозно са кървели раните му. Не се споменава от коя страна е бил прободен с копието, нито къде го е пронизал всеки пирон от разпятието. Само плащаницата отпечатва тези рани. А за Тациан, който пише „Диатесарон“ по време, когато християните са подложени на кървави гонения из цялата Римска империя, трябва да е било важно ужасите на Христовите мъки да се отразят в пълнота.
— Търся нещо различно, каквото и да е — отговорих. — Добавено или премахнато.
— Донесете Библия на отец Алекс — провикна се Уго, но аз махнах с ръка.
— Не ми трябва. Знам тези редове.
Обаче сякаш нищо не беше променено. Нито дума.
— Какво виждаш? — попита Уго.
— Нищо.
— Сигурен ли си? Пак погледни.
Не беше нужно. От първото мъчение до споменаването на плащаницата разказът в евангелията, взети заедно, няма и хиляда думи. Знаех ги наизуст.
— Може би не търсим където трябва — предположих.
Уго обезпокоено прокара ръка през косата си.
— Има десетки страници, които още не са реставрирани — казах. — Може да е навсякъде. Просто трябва да бъдем търпеливи.
Уго обаче прошепна:
— Може би не. Ела с мен. Искам да видиш нещо.
Последвах го до апартамента му.
— Поверително е — каза той. — Разбираш ли?
Кимнах. Не го бях виждал толкова въодушевен от първата ни среща тук, когато ми описа изложбата си.
— Винаги съм предполагал, че плащаницата е донесена в Едеса веднага след разпването. Накъде към трийсет и трета година, съгласен ли си?
Кимнах.
— Не знаем с точност — продължи той, — защото „Диатесарон“ е написан не по-рано от сто и осемдесета година. Значи така: първо плащаницата, после „Диатесарон“. Когато той е бил написан в Едеса, платното вече е било там.
— Добре.
— Обаче — продължи той с искра в погледа — какво се случва, ако приложим същата логика към Йоан?
— Какво искаш да кажеш?
— Евангелието от Йоан е написано към деветдесета година. Следователно и за него е приложимо същото. Първо плащаницата, после книгата. Платното е било в Едеса, преди Евангелието от Йоан да е било написано.
— Ама, Уго…
— Изслушай ме. Ти ми показа, че Йоан добавя и изважда факти, както му е угодно… Ами ако ни казва нещо ново за плащаницата в евангелието си?
Вдигнах ръка да го спра.
— Уго, не може да правиш този скок. Има географски проблем. Тациан е писал в Едеса. Ако плащаницата е била тук, той е могъл да я види. Но Йоан не е писал в Едеса, така че как би могъл той да я види?
Преди да отговори, Уго отстъпи назад към една библиотека и извади карта, поставена в тубус. На нея се виждаше Древна Сирия — от средиземноморското крайбрежие до Тигър и Ефрат на изток. Бодна показалец на едно познато място.
— Град Антиохия — каза Уго. — Едно от местата, където най-вероятно е писал Йоан. — Пръстът му се премести на сантиметър-два навътре в сушата. — Град Едеса. Където е била плащаницата. — Вдигна очи към мен. — Побратимени градове. Ако плащаницата е пристигнала в Едеса към трийсет и трета година, новината би стигнала Антиохия много преди деветдесета.
Поклатих глава.
— Уго, според мен предположението ти е прекалено смело.
— Защо? Разполагаме с предостатъчно исторически сведения, които показват, че градовете са обменяли новини.
Размърдах се смутено. Вярно беше, че Йоан е включил нов материал в текста на евангелието си — намеци за гностични идеи, езическа философия и нови християнски нагласи към юдеите, — но Уго предлагаше нещо различно. Нещо по-лошо: че Евангелието от Йоан е обагрено от лични предразсъдъци и местен колорит като „Диатесарон“ Истинският проблем не се криеше в географията. А в личността. Тациан беше блестящ, макар и ексцентричен саможивец, човек, който се бе откъсвал все повече и повече от основния поток на християнството. Беше променил евангелията, за да ги хармонизира със своите сектантски убеждения. Авторът на Евангелието от Йоан обаче, който и да бе той, беше гениален философ, който е целил нещо много по-различно и по-висше.