Нещо значимо за всички християни. Невидимата истина за Бог.
Ала въпреки това Уго каза:
— Моля те, разбери, не го предлагам с лека ръка. Опитай се да се откъснеш от емоциите си. Хипотезата ми е проверима — авторите на Евангелието от Йоан и „Диатесарон“ са знаели, че ученик на Исус е донесъл плащаницата в Едеса, и са го посочили в творбите си.
— Тогава да проверим хипотезата ти — предложих. — Йоан пише ли, че е имало изображение върху плащаницата? Не. Пише ли го в „Диатесарон“? Не. Йоан или „Диатесарон“ казват ли, че е била донесена от Йерусалим в Едеса? Не. Хипотезата ти се проваля.
— Отче, тези автори не са се опитвали да убеждават нас, две хиляди години по-късно, в нещо, което са смятали за очевидно. Би било налудничаво да вдигат шумотевица за плащаницата, ако всички са знаели, че тя е в Едеса. Толкова налудничаво, колкото и ако ти или аз вдигаме шумотевица около съществуването на базиликата „Свети Петър“.
— В такъв случай какво твърдиш?
— Твърдя, че трябва да потърсим намеци. Няколко подробности, пъхнати вътре, така че евангелията да признаят нещо, което всички в Едеса или в Антиохия вече са знаели.
— И къде са тези намеци?
— Преди да ти отговоря, ми кажи следното: след като учениците са намерили плащаницата, кому според теб било позволено да я задържи?
— Не знам. Сигурно е принадлежала на всички.
— Но учениците са се пръснали по света, за да разпространяват Словото Божие. При кого от тях е останала плащаницата?
— Трябва да гадая. В евангелията не пише.
— Така ли? А според мен при Йоан има намек. — Изчака, като че и аз ще се досетя. — Колко добре си спомняш разказа за Тома Неверни?
— Тома, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус — изрецитирах. — Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена… дойде Иисус… застана посред тях и рече: мир вам! После каза на Тома:… виж ръцете Ми; дай си ръката и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
— Отлично — възкликна Уго. — А сега нека те попитам: разказана ли е в друго евангелие историята за Тома Неверни?
— Не. Има подобна история при Лука, но подробностите са различни.
— Точно така. Лука пише, че Исус се явил след смъртта си и учениците му се уплашили. Но изобщо не споменава Тома. Нито отделя внимание на конкретната постъпка на Исус, който доказва кой е, като показва раните си от пироните и копието. Защо тогава Йоан добавя тези подробности? Като че ли е взел разказа на Лука и после специално е добавил Тома и раните.
Поредното чудовище, което бях създал. Човек, способен да анализира евангелията като свещеник и да ги подложи на изпитание като учен. Това бяха тъкмо най-уместните въпроси: защо разказите на евангелията се различават? Какъв е смисълът на тези разлики? Ако една история не отговаря на историческата истина, защо изобщо е включена? Вместо да насърча Уго обаче, аз казах:
— Не знам.
Уго се приведе напред.
— Помниш ли какво те попитах? Кой ученик е получил плащаницата? Мисля, че този разказ съдържа отговора ни.
— Според теб Тома е получил плащаницата, така ли?
Той стана и ми посочи картата на древна Едеса на стената.
— Тази сграда — потупа той една точица под стъклото — е най-известната църква в Едеса. Построена е, за да приюти костите на свети Тома след смъртта му. Тома е бил там, отче Алекс. По-късни летописи показват, че е изпратил плащаницата на царя. Аз само допускам, че Евангелието от Йоан е съгласно с този факт. Авторът му е знаел историята и я е добавил към евангелието.
Присвих очи.
— Уго, може да има други причини Йоан да е включил Тома в тази история.
— Вярно, но я ми повтори още веднъж началото на историята за Тома Неверни.
— „Тома, наричан Близнак, не беше…“
— Спри Точно тук. „Тома, наричан Близнак“. Какво означава това?
— Такъв е бил прякорът му.
— Чий близнак е бил?
— В евангелията не пише.
— Но Йоан винаги назовава този човек „Тома, наричан Близнак“. Не е ли странно непрекъснато да наричаш някого така, без да обясниш чий близнак е?