Свих рамене.
— Исус е давал много прозвища. Симон станал Петър. Йоан и Яков станали Воанергес, „синове на гръма“.
— Но историята става още по-странна — продължи Уго. — Не се съмнявам, знаеш, че прозвището Близнак не е единственото необичайно нещо, свързано с Тома. Самото име Тома е не по-малко странно.
— То също означава „близнак“ — отбелязах.
Уго грейна.
— Да! Тома е „близнак“ на арамейски. Значи „Тома, наричан Близнак“ всъщност означава: „Близнак, наричан Близнак“! Не ти ли се струва странно? Защо Йоан ще го нарича така?
Усмихнах се безмълвно. Ако Уго не беше куратор, можеше да стане чудесен учител.
— Понякога Йоан ни дава думата на арамейски и после — гръцкото съответствие. Което не означава непременно, че…
— Отче, в другите случаи, когато Йоан прави такива повторения, има предвид Исус: „Месия, Христос“, „Рави, учител“. Но защо да го прави за Тома?
— Ти ми кажи.
— Знаеш ли кой се предполага, че бил неговият близнак? — попита Уго.
— Знам. Според легендата — Исус.
Уго се усмихна.
— Но това не е само легенда — добавих аз.
В Евангелието от Марко пише, че Исус имал братя и сестри. И затова някои читатели допускат, че загадъчният „близнак“ на име Тома е един от тези братя и сестри.
Уго не ми обърна внимание.
— Близнак на Исус. Копие. Образ и подобие. — Снижи глас: — На какво ти напомня?
Най-сетне проумях.
— Според теб хората са свързвали Тома с плащаницата. Смяташ, че така е получил прякора си.
— Дори нещо повече: според мен „Тома“ и „Близнак“ са плащаницата. Според мен учениците никога преди не са виждали подобно нещо, затова нарекли изображението така, както им е изглеждало: отражение, дубликат, близнак. Едва впоследствие името било свързано с човека, изнесъл плащаницата от Йерусалим. По време на написването на първото евангелие повечето християни говорели гръцки или латински, затова нямали представа какво означава „Тома“ на арамейски. Сигурно са си мислели, че е истинското име на този човек. Затова Евангелието от Йоан им напомня, като добавя гръцката дума за близнак. Δίδυμοϛ.
Облегнах се назад, не знаех какво да кажа. В стотиците книги, които бях чел за живота на Исус, нито веднъж не се бях натъкнал на подобно хрумване. Има и други причини Йоан да е създал историята на Тома, но идеята на Уго притежаваше някакъв магнетизъм. В нея имаше нещо просто, изискано и стабилно. За миг авторът на Евангелие от Йоан престана да бъде недостъпен философ. Превърна се в обикновен християнин, който се опитва да направи така, че най-прочутата реликва да не изчезне от паметта на нашата религия.
— Допускам, че е възможно — казах. — И по-необикновени неща са се оказвали верни.
— Значи сме на едно мнение!
— Уго, това не е достатъчно убедително, освен ако не открием нещо в „Диатесарон“, което да го подкрепи.
Той отвори бележника си на страницата, където беше пъхнал писалката си.
— Което ме връща към нашия план за нападение. Има три абзаца от Йоан, където той споменава Тома: 11:16, 14:5 и историята за Тома Неверни в 20:24. Помолих реставраторите да възстановят тези редове, преди да се заемат с каквото и да е друго.
Взех писалката му и свалих капачето.
— И другите евангелия споменават за него. Тома се появява в тяхното изреждане на дванайсетте ученици.
— Къде?
— При Марко 3:14, което Матей повтаря в 10:2, а Лука — в 6:13. И трите версии споменават Тома, така че „Диатесарон“ също би трябвало да го спомене. Ако там открием нещо повече от името му — прилагателно, друго прозвище, каквото и да е, — това може да бъде потвърждението, което ти е нужно.
— Отлично — плесна с ръце Уго. — А сега, още нещо. Докато чакаме реставраторите, кажи ми коя е най-хубавата книга за Тома Неверни?
Написах заглавието ѝ в бележника му. „Символиката на Мъките Христови в Евангелие от Йоан“.
— Ти имаш ли я? — попита той плахо. — Предпочитам да не я търся в библиотеката.
— Защо не?
— Сложили са камери срещу стелажите. Сигурно могат да проследят какво вземаме.
— Моята библиотека е на твое разположение — уверих го. — Ще ти донеса книгата утре.
Той се усмихна.
— Наближаваме, отче Алекс. Дано и ти да го усещаш.
Следобед се прибрах зашеметен, както сигурно се е чувствал и Уго. В молитвите си от онази нощ помолих Бог за мъдрост, за прозрение. На следващата сутрин извадих от библиотеката „Символиката в Евангелие от Йоан“, пъхнах вътре бележка за Уго и я оставих в служебната му пощенска кутия, преди да отида в училището. През този ден си мислех за Тома. За Близнака. Изобщо не съм подозирал, че двамата с Уго за последен път сме разговаряли приятелски.