— Утре става — отговарям.
Тя се усмихва.
— Звънни ми, ако и сутринта си на същото мнение.
Чакам. Ако ме целуне, ще знам, че сме стигнали твърде далече много бързо. И ще се усъмня в случилото се тази вечер.
Мона обаче поставя длан върху ръката ми и я стисва силно. После пръстите ѝ се отдалечават и помръдват във въздуха, за да ми пожелае лека нощ. Утре, казвам си. Толкова скоро.
28.
В седем и половина сутринта пристигам пред сградата на Трибунала. Брат Самуел и другите аптекари ще гледат Петрос, защото Минято ме повика на ранна среща. Вече е там, чака ме на пейка във вътрешния двор и държи лист — списък на хората, които ще дават показания днес. Подава ми го безмълвно. Първи е Гуидо Канали, после двама мъже, които не познавам. Последният в списъка е Симон.
— Наистина ли ще дойде? — питам.
— Не знам, но вероятно днес е последният шанс на Трибунала. — Минято се обръща към мен, като че ли това е причината за срещата ни. — Отче, възможно е процесът да приключи днес.
— Как така?
— Забраната на архиепископ Но̀вак да бъдат изслушвани показания за изложбата направи невъзможно съдиите да установят мотива. А без видеозаписа от охранителната камера сигурно няма да успеят да установят и възможност за извършване на престъплението.
— Значи Симон ще бъде освободен?
— Съдиите предоставят на прокурора свобода да предложи нови свидетели, но ако нищо не се промени, вероятно ще преценят, че няма достатъчно основания да продължат процеса. Обвиненията ще бъдат свалени.
— Това е фантастично.
Той слага длан върху ръката ми.
— Причината да ви го казвам е, че реших да предоставя телефона на Ногара като веществено доказателство. Надявам се съдиите да решат да изслушат съобщенията, които брат ви му е оставил в Кастел Гандолфо. Въпреки това съм длъжен много остро да порицая начина, по който сте придобили доказателството. Имаме късмет, че законът не позволява на застъпниците да дават показания, иначе щеше да се наложи да отговаряте на много трудни въпроси. Нямам представа кой ви е предоставил телефона, но съм длъжен отново да ви предупредя, че за доброто на брат ви не бива да допускате това да се повтори, ако процесът не приключи днес.
— Добре, монсеньор.
Той се отдръпва.
— Подал съм молба брат Симон да остане под попечителството на вуйчо ви. Не знам дали ще я удовлетворят. Във всеки случай, не виждам каква полза има обвинението от явяването му в съда, след като той отказва да говори.
Минято си взема обратно списъка и го пъха в куфарчето си. Обгръщам раменете му с ръка и казвам:
— Благодаря ви, монсеньор.
Той предпазливо ме потупва по гърба.
— Не на мен. Благодарете на него.
Към двореца на Трибунала се приближава архиепископ Но̀вак. Мълчаливо наблюдаваме как жандармерията го пуска да влезе, после отново затваря портата.
Минути преди началото на процеса съдебната зала отново отваря врати, за да влезем и ние, останалите. Точно в осем часа съдиите се появяват от страничната врата към техните кабинети. Без излишно суетене единият казва на полицая:
— Поканете първия свидетел, моля.
В залата влиза Гуидо. Облечен е с черен костюм, сива риза и сребриста вратовръзка, а на китката му се мъдри масивен златен часовник. Само загрубялата му кожа издава, че работи на открито. Съдебният секретар се изправя, за да може свидетелят да положи двете клетви, преди да се представи като Гуидо Франческо Андре Донато Канали — единствения човек в Рим, който има повече имена от папата.
— Бяхте ли в Кастел Гандолфо в нощта, когато е бил убит Уголино Ногара? — пита председателят на съда.
— Да.
— Моля, разкажете ни какво видяхте.
— Докато бях на смяна, ми се обади отец Алекс Андреу, брат на обвиняемия. Помоли ме да му отворя портата.
Възрастният съдия се привежда напред. Показанията на Гуидо са лишени от типичната му грубост и напереност. Дори не ме посочва, когато споменава името ми.
— Откарах го с пикапа си — продължава Гуидо. — Стигнахме почти до…
Съдията стоварва длан върху масата.
— Замълчете! Твърдите, че сте отворили портата, защото ви е помолил приятел?
Гуидо се свива уплашено.
— Монсеньор, не беше редно да го правя. Вече го съзнавам. И моля за извинение.
Председателят на съда изръмжава:
— И къде точно откарахте приятеля си, брата на обвиняемия?
— От портата тръгва само една алея. Потеглихме по нея, но после отец Алекс слезе, когато видя брат си.
Минято вдига ръка. По-младият съдия е очаквал възражението и пита: