— Беше ни наредено да не записваме нищо.
— От кого?
Джино Пеи се поколебава.
— Не мога да отговоря, монсеньор.
Прокурорът наблюдава съдиите. Изглежда, преценява реакцията им. Председателят на съда пръв осъзнава на какво са се натъкнали току-що.
— Обвързан сте от предишна клетва да не обсъждате това, така ли?
— Точно така.
Възрастният съдия сваля очилата си и потрива носа си. Прокурорът седи напрегнато на мястото си. Съдиите нямат право да отменят положени клетви. Възможните въпроси току-що са се изпарили.
— Що за безумие? — просъсква възрастният съдия. — Кой кара шофьорите да се кълнат, че ще пазят тайна?
Прокурорът вирва глава, като че ли това е правилният въпрос. Поглеждам към Минято. Той наблюдава напрегнато прокурора.
— Можете ли изобщо да ни кажете нещо за обвиняемия? — пита председателят на съда.
— Не — отговаря Джино.
— А можете ли да ни кажете какво сте видели в Кастел Гандолфо?
— Не мога, монсеньор.
Тишината се нарушава единствено от пишещата машина на съдебния секретар. Съдиите провеждат кратко съвещание, после председателят казва:
— Достатъчно, свободен сте. Трибуналът ще изслуша следващия свидетел.
Докато Пеи излиза, поглеждам развълнувано към Минято, защото ми се струва, че процесът се е приближил малко към освобождаването на Симон Обстановката в съда се е променила. Съдиите, изглежда, губят търпение. Един от тях нервно върти писалката между пръстите си.
В залата влиза сънлив мирянин. Има торбички под очите и месест нос. Покланя се на съдиите, преди да положи клетва, после се представя като Винченцо Корви, криминалист в римската полиция. Минято се навъсва, като чува какво работи свидетелят.
Младият съдия пита:
— Господин Корви, вашата служба е консултирала Ватикана по този случай. Защо?
— За професионален анализ на две веществени доказателства, намерени на местопрестъплението, и за потвърждение на автентичността на звуков запис.
— Бихте ли посочили тези две доказателства?
— Става дума за 6,35-милиметров куршум и за човешки косми. А записът е от гласова поща.
— Да започнем с уликите от Кастел Гандолфо. Куршумът и човешките косми на едно и също място ли бяха намерени?
— Не. Поотделно.
— Бихте ли обяснили на съда?
Корви вади очилата си и поглежда към някакъв доклад.
— Куршумът е бил намерен близо до тялото и деформацията му отговаря на входната и изходната рана на черепа на мъртвия.
— Значи твърдите, че това е куршумът, причинил смъртта на доктор Ногара?
— Почти сигурно е. Калибърът е същият като на въпросното оръжие — „Берета 950“.
Минято се ококорва. Очите му шарят между Корви, съдиите и прокурора. След това се изправя.
— Защитата не е осведомена, че е открито оръжието, с което е извършено убийството.
Съдиите изглеждат също толкова изненадани.
— Нито пък съдът — отбелязва строго единият от тях.
Корви избягва погледите им и размества документите пред себе си, преструвайки се, че търси нещо. Изглежда смазан. Никой свестен католик не би желал да разочарова църковния съд между тези стени.
Председателят променя тона.
— Господине — подема той миролюбиво, — ако нашата жандармерия укрива информация от нас, бихме желали да разберем каква е тя.
При тези думи се разтрепервам от вълнение. Ако версията на жандармерията е подложена на съмнение, значи сме още по-близо до освобождаването на Симон.
Корви мълчи почти цяла минута. Продължава да изучава листовете пред себе си. Минято не откъсва очи от прокурора.
Най-накрая Корви изважда един лист от купчината.
— А, ето го. Да, бях прав. Оръжието е било „Берета 950“.
Откъм съдийската маса се разнася смаяно възклицание.
— Кога жандармерията е установила това? — пита един от съдиите.
Корви вдига поглед.
— Доколкото ми е известно, не е. Това не е част от списъка с доказателствата, а е от регистъра на огнестрелните оръжия. — Вдига листа във въздуха. — Оръжието, регистрирано на името на Уголино Ногара, е „Берета 950“.
Минято извръща към мен недоумяващ поглед.
— Ногара е имал оръжие?
Аз също съм смаян.
— Не съм знаел — казвам му.
— Господине — дрезгаво пита старият съдия, — значи заявявате пред нас, че човекът е бил застрелян със собствената си пушка?
— Не с пушка — поправя го Корви, — а с пистолет.
— Имате предвид военен пистолет?
Корви отново тършува из листовете си и вади снимка от каталог. На нея се вижда малко черно оръжие в мъжка ръка. Беретата е по-малка от ръката.