Но долавям вина в тона му. Неговото присъствие тук подсказва, че съжалява за неприятностите, които ми е причинил.
— Срещна ли се с монсеньор Минято? — питам.
— Адвокати! — подмята Майкъл презрително. — Да, срещнах се.
— И?
— Утре ще ме призове като свидетел.
Утре. Минято не си губи времето.
— Казах му, че не възнамерявам да лъжа — продължава Майкъл. — Не вярвам в тези глупости. Обединяване на църквите… Поклони пред брадите. Ако ме попитат, точно това ще заявя.
— Ти ми каза по телефона, че преди да те пребият, онези хора са те разпитвали за проучването на Уго.
Майкъл кимва.
— Какво за него?
Вперва поглед в кокалчетата на пръстите си.
— Мислеха, че е открил нещо. Нещо, което ще влоши отношенията с православните. Мислеха също, че Симон е наредил на Уго да го скрие. Затова искаха да разберат какво е то.
До гуша ми е дошло от тайни.
— Четвъртият кръстоносен поход — казвам аз. — Откраднали сме плащаницата от православните през хиляда двеста и четвърта година.
— Не, не ставаше дума за това.
Смаян съм.
— Сигурен съм, Майкъл.
Той е римокатолик. Макар да е работил с баща ми много време, сигурно няма да проумее какво е значението на 1204 година за Изтока.
Но Майкъл клати глава.
— Беше нещо, което Ногара е открил в „Диатесарон“.
— Невъзможно. Аз работих с Уго цял месец над текста.
Той подсвирва.
— Значи си късметлия.
— Късметлия ли?
— Че кардинал Боя още не те е открил. Оказва се, че всъщност е трябвало да търсят теб.
Може би се чувства предаден от Боя. Нападнат от собствения си господар. Питам се как ли е станало това.
— Защо си бил на онова летище? На Симон ли помагаше?
Той настръхва.
— Вече ти казах, не мога да обсъждам случилото се.
Отмятам глава назад. Бях забравил. Поредната клетва.
— Предупредих и адвоката. Няма да отговарям на въпроси за това в съда.
— Престъпи клетвата. Кажи истината на съдиите.
— С адвоката се договорихме и няма отново да дъвча този въпрос с теб — сопва се гневно той.
— Тогава защо си тук?
— Защото така ми е наредено.
Пронизва ме студена тръпка.
— Какви ги говориш?
— Кардинал Боя ме повика днес. Знае, че съм в града.
— Как е възможно?
— Адвокатът ти е написал името ми в някакъв документ.
— Заплаши ли те Боя?
— Не, само ми напомни нещо. И след това ме попита как може да се добере до теб.
Пулсът ми се учестява.
— Какво искаш да кажеш?
— Твърди, че днес си му крещял под прозорците.
— Опитвах се…
— … да му привлечеш вниманието ли? Е, получило се е.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Негово високопреосвещенство иска да се срещне с теб.
Озъртам се напрегнато.
— Сега ли?
Майкъл изсумтява.
— Утре сутрин преди началото на процеса. В седем и половина в неговите покои.
— Защо?
— Не знам, но за твое добро се надявам да мине по-добре от моята среща на летището.
31.
Задавам му още няколко въпроса, пелтечейки, но Майкъл не знае отговорите. Името на кардинал Боя му въздейства по странен начин. Започва да запълва мълчанието с хвалебствия за началника си. Боя великият човек. Пазителят на традицията. И официалната линия: обединението с православието ще отслаби нашата Църква, ще разводни смисъла на католицизма, ще превърне папата просто в един от патриарсите. Раздразнителността на Майкъл отново се проявява.
Обзема ме безпокойство. Хладината от въздуха плъзва под кожата ми. Накрая казвам:
— Чух достатъчно, Майкъл. Тръгвам си.
Усещам как ме проследява с поглед. Ако знаех друг начин да изляза от базиликата нощем, щях да го използвам. Докато крача към къщи, държа в едната си ръка мобилния си телефон. Искам да се обадя на Минято, но знам какво ще ми каже. Да не слушам Майкъл. Да не се срещам с Боя.
Вземам Петрос от апартамента на аптекарите. Рядко съм го виждал толкова нетърпелив да си тръгне от брат Самуел.
— Какво си намислил? — питам го, пъхайки ключа в новата брава. Той почти подскача.
— Може ли да се обадим на мама?
— Не тази вечер, Петрос.
Намръщва се. Сигурно си мисли, че го дразня. След като цял ден сме били разделени, не допуска, че ще му откажа онова, на което се е надявал.
— Трябва да поговорим за нещо — казвам му. — Но първо си измий лицето и зъбите.
Той добива разтревожен вид, ала се подчинява.
Разгръщам Библията, която държим до иконата на Богородица. Разлиствам страниците под благия ѝ поглед. Ще ми се да бях спокоен като нея.