— Ето какво ви предлагам. Дайте ми каквото искам, и аз ще предпазя брат ви от съдебно преследване. В противен случай ще се погрижа да му бъде отнет свещеническият сан.
Всички знаят що за човек е кардинал Боя. Братовчед му беше арестуван за укриване на данъци в Неапол. Брат му, епископ в Сицилия, беше осъден на затвор, защото беше допуснал други роднини да забогатеят от църковна собственост. Самият Боя използва авторитета си, за да притиска в полза на проекти на богати религиозни групировки, които му се отблагодаряват с пликове, пълни с пари. Той е лицето на стария Ватикан. Вече повече от десет години смазва всеки друг кардинал, хвърлил око на поста му. Слага диктофона отстрани, сякаш е решил да не записва какво ще си говорим. Пръстите му запълзяват по купчината документи. Дебели като наденички, те повдигат пласт след пласт, докато намира каквото търси. Накрая плъзга две папки по масата. На етикетите пише Андреу, С. и Блек, М.
Вече имам усещането, че губя почва под краката си. Минято се мъчи да се добере до тези две досиета от дни.
След това Боя поставя помежду ни диск в бяла обложка. На нея пише: Охранителна камера В-Е-9.
Усещам погледа му, когато се взирам във всичко това. Иска да се наслади на слабостта, изписана по лицето ми. Това са ключовите улики, които така и не се появиха. Бях допуснал, че записът от охранителната камера в Кастел Гандолфо е в ръцете на ангела пазител на Симон.
— Това са само копия — осведомява ме той. — Оригиналите пътуват към Трибунала, за да бъдат заведени като улики, ако не получа желаното от тази среща.
Губя почва под краката си.
— Знам, че брат ми е тук — казвам. — Искам да го видя.
— Брат ви не е тук — отсича кардинал Боя.
— Гвардейците на контролния пункт са видели колата му да влиза в този дворец — оповестявам с най-мил глас. — Сигурен съм, че е тук.
Боя изръмжава някаква дума. Едва познавам, че е име: Теста. Секретарят му тутакси цъфва на вратата.
— Отец Андреу иска да види брат си — нарежда Боя.
Свещеникът се поколебава:
— Но, Ваше високопреосвещенство…
— Разведи го сам да се увери. Веднага.
Теста дръпва завесите. От юг нахлува слънчева светлина. Пред северните прозорци има малки балкони, които гледат към частния вътрешен двор.
— Последвайте ме, отче — казва той.
Секретарят ме повежда по коридор, обграден с врати, които отваря една по една. Всеки коридор води към нов, който се отклонява в нова посока. Етажът е построен толкова объркващо, че е възможно Симон да е в стая, която няма как да видя.
— Къде е той? — питам.
Теста ми показва трапезарията и кухнята. Параклиса и сакристията. Дори собствената си стая. Внушава ми нещо. Симон не е тук.
Настоявам да видя спалнята на кардинал Боя.
— И дума да не става — отговаря Теста.
Усещам присъствието на Боя зад себе си.
— Изпълни молбата на отец Андреу — нарежда той.
Безнадеждно е. Симон няма да бъде на никое от местата, които той е склонен да ми покаже.
— Знам, че е тук — казвам. — Говорих с шофьора, който го е докарал до частния ви асансьор.
Боя рязко се обръща. За пръв път в погледа му проблясва свирепа строгост. Допуснал съм грешка. Само че не знам каква.
— Елате тук, отче — нарежда той и излиза на едно от балкончетата към вътрешния двор. Посочва ми нещо и пита: — Виждате ли това?
В дъното на двора, близо до арката на входа има нещо, което изглежда като комин от земята към покрива.
— Това е шахтата на асансьора. А сега ме последвайте.
Сновем по коридорите, докато отново стигаме до входа.
— Забелязахте ли нещо? — пита той и сочи към вътрешната стена.
Там няма врата. Няма асансьор.
Кардинал Боя пръхти като бик.
— Асансьорът отива само на едно място. Вече знаете при кого е брат ви.
Когато ме повежда обратно към масата за преговори, го чувам да нарежда на Теста монахините да ни поднесат нещо за пиене. И нещо за ядене. Виждам го как хваща стола ми; не го дръпва, за да седна, но все пак е малка проява на гостоприемство. Усещам как тонът му се смекчава, когато ми казва, че съм схванал всичко погрешно. Знае, че вече не се налага да ме сплашва. Фактите достатъчно са ме уплашили.
— Наистина ли мислехте, че той е невинен във всичко това? — пита Боя.
— Сигурен съм, че е невинен.
Негово високопреосвещенство пуска тънка усмивка.
— Нямах предвид брат ви. — Посочва нагоре. — Имах предвид него.
— Защо Светият отец ще поставя брат ми под домашен арест?
— Защото не може да рискува скандал при толкова много важни гости в града, а аз съм сигурен, че брат ви се е прекършил и му е разкрил истината на четири очи.