Клатя глава.
— Светият отец сигурно е поставил Симон под домашен арест, за да го предпази от вас. От процеса, който организирате срещу него.
— Ако процесът беше организиран от мен — кисело отбелязва Боя, — бъдете сигурен, че на свидетелите нямаше да бъде забранено да дават показания относно изложбата на Ногара. За мен е много по-маловажно да накажа брат ви, отколкото да узная какво е криел Ногара.
Зяпвам срещу него.
— Откъде знаете, че на свидетелите е забранено да дават показания за изложбата?
Той не ми обръща внимание.
— Светият отец организира този процес, защото иска да разбере дали брат ви е убил Ногара. Но няма да им позволи да обсъждат изложбата, защото не желае да разбера какво планира за довечера. Толкова е зает да пази тайната си от мен, че не разбира как Ногара е пазел тайна от него.
— Затова ли ме поканихте тук? — питам отвратен.
Негово високопреосвещенство сключва ръце.
— Вие и брат ви имате нещо, което искам — знаете какво е открил Ногара. А в замяна аз имам нещо, което вие искате.
Впервам поглед към доказателството върху масата.
— Преди доста седмици — продължава кардинал Боя, — когато научих какво е започнал да прави брат ви с православните, помолих Светия отец да го повика в Рим, за да даде обяснение. Реших, че проблемът е преодолян. Но десет дни по-късно получих новина, че брат ви продължава да пътува, затова се наложи сам да намеря реше ние.
Последното изречение прозвучава като ръмжене, като че ли тогава нещата са минали на лична основа заради Йоан Павел. Питам се дали така нареченото „решение“ на Боя не е намек за нападението над Майкъл Блек.
— Защо се опитвате да се противопоставите на Светия отец? — питам. — Той желае присъствието на православните тук.
Негово високопреосвещенство вдига ръка над главата си и извива пръст към себе си. Не разбирам жеста.
След това виждам две монахини, които чакат на вратата зад мен. Повикани, те се приближават и носят чаши с черно кафе и чиния с шоколадови бонбони. Когато монахините излизат, Боя изпива еспресото на един дъх и изтрива устни със салфетка.
— Това ви звучи привлекателно, нали? — пита той и притиска месестите си ръце една към друга. — Две църкви, които се обединяват след хиляда години? — Усмихва се. — Вие преподавате евангелията. Вие сте учителят на Ногара. Знаете, че в Светото писание не пише това.
Ръцете ми се свиват в юмруци под масата.
— В Светото писание е казано: Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки дом или град, разделен на части една против друга, няма да устои.
За миг кардинал Боя неволно се озъбва. След това казва нещо, което не съм очаквал:
— Кажете ми какво прави ученикът, когото Исус е обичал? Какво го откроява според четвъртото евангелие?
Умът ми не побира какво иска да каже. Ученикът, когото Исус е обичал, е загадъчен образ, който се появява само в Евангелието от Йоан. Там няма име.
Без да дочака отговора ми, Боя продължава:
— Когато арестуват Исус и го изправят пред първосвещеника, ученикът, когото той обича, влиза заедно с него. Дори Петър не го прави. Когато Исус е разпнат, ученикът, когото той обича, стои до кръста, не Петър. Когато Петър се втурва да види празния Христов гроб, другият ученик тича по-бързо и пристига там пръв. Останалите евангелия не го споменават. Те казват, че само Петър влязъл с Исус при първосвещеника. Че само Петър хукнал към празния гроб. Има един-единствен истински предводител на учениците: Петър. Тогава защо Евангелието от Йоан твърди, че този човек е обичаният от Исус ученик, след като той, изглежда, дори не е съществувал?
Започвам да му говоря неща, които Боя вече знае — че ученикът, когото Исус е обичал, е въображаем образ, опит да се обоснове причината Евангелието от Йоан да е толкова различно, но Негово високопреосвещенство ме прекъсва:
— Той е измислица. Символ на различна група християни, които се опитват да заявят: „И нас си струва да слушате. И ние сме точно толкова важни, колкото Петър“. Но те не са били толкова важни колкото Петър. Нашият Бог е основал Църквата си единствено върху Петър. Другите евангелия го заявяват пределно ясно. Само че православните патриарси твърдят: „Ние също сме наследници на апостолите. И ние сме важни колкото папата“. Ала не са. Петър е бил един и неговият наследник също е един — папата. Никой няма да седне редом до него. Това е било намерението на нашия Бог и аз ще направя всичко по силите си да запазя нещата такива.
Нямам думи. В нито едно от евангелията не се споменава за нищо от онова, което виждам край себе си. Никакви дворци. Никакви кардинали. Никакви държавни секретари. Боя е измислицата, той е жадният за власт, който няма никакви корени в Светото писание.
— А сега — казва той и отново се обляга напред, — брат ви се нуждае от моята помощ. Кажете ми каквото искам, и ще прибера всички оригинали на доказателствата, които държите в ръка. — Ъгълчето на устната му се повдига. — Можете да ги изгорите в камината ми.
Има право. Без тези доказателства Трибуналът не може да осъди Симон. Но нямам какво да му кажа. Освен истината.
Поколебавам се, а очите на Боя проблясват, като че ли ще му дам онова, което Йоан Павел не е успял да измъкне от Симон. И бих го направил, ако знаех отговорите, които са му нужни.
— Ногара никога не е споделял с мен откритието си — казвам. — Надали го е споделил и с брат ми.
Кардинал Боя присвива очи.
— Всъщност — продължавам, — доколкото ми е известно, единственото противоречиво откритие на Уго е свързано с Четвъртия кръстоносен поход.
Боя изопва пръст във въздуха.
— Не ме лъжете! Вие преподавате евангелията. Вие сте учили Ногара. Знаете истината.
Примигвам насреща му.
Очите му не се откъсват от мен, когато грабва диктофона от масата. Натиска едно-единствено копче и изведнъж чувам механичен глас: