Защо ще изпраща такова съобщение по пощата? Защо открито ще обсъжда събирането на православни свещеници в Казина. Изглежда, почти умишлено привличаше внимание към срещата. А ако Уго беше човекът, насочил към тази среща вниманието на кардинал Боя, който бе предизвикал засилването на охраната в последния момент и преместването на срещата в Кастел Гандолфо, значи бе проявил или немарливост, или злоба.
Уго твърдеше, че прилага към писмото доказателство, но Боя каза, че в плика нямало друг лист. Прочети го внимателно, настояваше Уго в гласовото си съобщение. И повтаряше същите думи в писмото.
Преглеждам редовете от евангелията в страничната колонка и се питам какво пропускам. С Уго използвахме тези листове за проповеди по време на уроците си. Когато една и съща история беше разказана в две евангелия по два различни начина, Уго си записваше съответните редове и ги сравняваше. Дали пък текстът на това писмо не е само за разсейване на вниманието. Дали истински важното не е последователността на редовете от евангелията.
Заравям се в лявата колонка. Първият ред е Марко 14:44-46, където се описва арестуването на Исус преди съда. Появява се въоръжена група, а Юда им показва кой е Исус с прословутата си предателска целувка. Матей и Лука потвърждават версията на Марко за събитията, но следващият подбран от Уго откъс е от Йоан. В него Юда не целува никого. Исус сам пристъпва напред, а хората от групата настояват да разберат кой е Исус от Назарет. В красноречивия обрат след двете думи, с които Исус отговаря — АЗ СЪМ, групата изведнъж се дръпва назад и пада на земята.
Йоан изтъква идеологическо съображение: АЗ СЪМ е мистичното име на Господ. В Стария завет Мойсей чува горящия храст да му заповядва: Тъй кажи на синовете Израилеви: вечно съществуващият (Йехова) ме прати при вас. Смисълът е, че Исус е същият Бог. Но Уго вероятно също изтъква нещо: редовете от Марко показват, че версията на Йоан е теологична. Тя изразява духовна истина, не реални исторически събития.
Със следващите два откъса е същото. Водят Исус към мястото, където ще бъде разпнат. Но след като го бичуват и го бият, той е твърде изнемощял, за да носи собствения си кръст. Налага се да му помогне случаен минувач на име Симон Киренеец Лука приема разказа на Матей, Марко също и дори споменава имената на двамата синове на Симон, за да избегне всякакво объркване относно личността му. Обаче и този път Уго е избрал съответния ред от Йоан и той също е теологичен. Тъй като Исус носи бремето на всички нас — и тъй като предстои да умре в името на цялото човечество, — Йоан не включва образ, който поема бремето вместо Исус. Затова Симон Киренеец изчезва от текста. Йоан пише: И взеха Иисуса и Го поведоха. И носейки кръста си, Той излезе на мястото, наречено Лобно. Уго подчертава същото като по-рано: Йоан променя историческите факти, за да отправи духовно послание.
Докато оглеждам колонката с цитати на Уго, забелязвам, че същият модел се повтаря отново и отново. Забелязвам и че много от цитатите тук са същите като на неговата рисунка на жезъла. Те се съсредоточават върху два могъщи символа от Стария завет — Добрия пастир и Агнеца Божи, които Йоан призовава да отговорят на най-трудния въпрос в християнството: защо всемогъщият Исус ни е позволил да го разпием? Тези символи като че ли го съпътстват през последните дни от живота му. Когато Исус влиза в Йерусалим, пише Йоан, той язди магаре точно като Добрия пастир от Стария завет. Когато Исус умира на кръста, пише Йоан, към устните му поднасят гъба, напоена с оцет и набучена на исопова пръчка — крехко и дребно растение, което не би издържало тежестта на мокра гъба. В другите евангелия пише, че гъбата е поднесена на тръстика, но Йоан се интересува повече от символиката, а исопът е растението, с чиито клони са натривали кръвта на пасхалното агне по праговете на юдеите. Йоан дори променя деня на смъртта на Исус и той, Агнецът Божи, е разпнат в същия ден, когато се колят пасхалните агнета.
Маниакалният интерес към Добрия пастир и Агнеца Божи е толкова очевиден в избора на Уго, че би трябвало да е от съществено значение. Ала продължавам да не разбирам как тези цитати формират доказателство за откритието му. Имам обаче странното усещане, че съм на крачка да проумея нещо, което не съм схващал преди.
В първия ден на процеса помощникът на Уго Бахмайер каза, че Симон е направил нещо странно, когато му е била поверена задачата да надзирава изложбата: брат ми свалил фотоса на страница от „Диатесарон“, закачена от Уго. Тогава обвинението ми се стори абсурдно. Сега се питам дали евангелските редове от тази страница на „Диатесарон“ не са някак свързани с редовете от писмото. Дали доказателството на Уго, каквото и да е то, не зависи от това да видя и двете.