— На два пъти. Включително в деня, преди да бъде убит.
Поглеждам Минято. Не знаех, че Уго се е обаждал на Майкъл в онзи ден. Но Минято не изглежда изненадан. Гледа само към единия съдия, който непрекъснато търси очите му.
— Можете ли да обясните по — подробно? — пита съдията.
— Всъщност не. Както сам казахте, Ногара мислеше, че е открил нещо важно. Отец Андреу го помолил да не дразни никого с това. Попитах го за какво става дума, но той ми отговори, че ще почака да го обсъди първо с него.
Съдията се навежда напред.
— Правилно ли схващам? В деня преди убийството на доктор Ногара той е очаквал да обсъди с отец Симон Андреу несъгласието помежду им?
Майкъл като че губи търпение.
— Поне така ми каза.
В последвалото мълчание председателят на съда вдига някаква папка. Видът ѝ ми е познат. Служебно досие от Секретариата. Сигурно е изпратено от кардинал Боя.
— Отец Блек, бихте ли обяснили на съда откъде са раните по лицето ви?
Майкъл свива устни.
— Не, не мога.
— От едно летище, нали?
— Без коментар.
— В Букурещ?
— Казах, без коментар.
Съдията вади лист от служебното досие и го вдига във въздуха. Копие от снимката, която намерих в сейфа на Уго. Същата, която в момента е в портфейла ми.
— Това сте вие, нали, отец Блек?
Майкъл настръхва.
Съдията оставя снимката и вдига друга, която виждам за пръв път. На нея се вижда лентата за багажа, където е бил побоят над Майкъл.
— Какво правехте там? — пита съдията.
За пръв път Минято добива угрижен вид. Появата на досието е с непредсказуеми последици.
— След като знаете всички отговори, защо съм тук? — сърдито пита Майкъл.
— В доклада от разследването пише — продължава съдията, — че с вас в Букурещ е бил още един свещеник от Секретариата. Кой?
Мускулите на шията на Майкъл се напрягат. Дясната му ръка потърква ъгъла на масата. Съдията го притиска. Мълчанието е омръзнало на съдиите.
— Били сте с отец Андреу, нали? — казва съдията.
— Да, точно така. С него бях.
Миг тишина. Майкъл е нарушил клетвата си. Започва да се ядосва.
— И какво правеше обвиняемият в Румъния, отец Блек?
Архиепископ Но̀вак отново вдига ръка и казва:
— Не.
Обаче Майкъл не му обръща внимание.
— Ще ви кажа какво правеше. Същото, което и аз. Изпълняваше заповеди.
Но̀вак се изправя и приковава поглед върху съдиите, след което казва:
— Може да задавате въпроси за нараняванията на отец Блек, не за пътуванията на отец Андреу Благодаря ви.
— Добре, Ваше преосвещенство — казва председателят на съда. И после, сякаш се опасява да не би това да е последният му шанс да зададе въпроса, пита: — Отец Блек, кой ви нападна?
Майкъл се размърдва неспокойно. Прекъсването му е дало възможност да се овладее.
— Без коментар — отговаря.
Съдията безмълвно изважда снимка от папката.
— Заснета е от охранителната камера на летището — оповестява той.
Двамата с Минято проточваме шия, за да видим какво има на снимката. Черно расо, надвесено над Майкъл, който гледа към него от пода. Снимката е неясна и малка. Но от свидетелското място Майкъл красноречиво поглежда към Но̀вак.
Минято не откъсва очи от снимката. Чувам го как промърморва:
— Мили Боже!
— Кой е? — прошепвам.
— Разкажете ни какво се случи, отец Блек — бързо настоява съдията, сякаш се опитва да се възползва максимално от мълчанието на Но̀вак.
Отново поглеждам към снимката, но пак не различавам лицето. Свещеникът над Майкъл е заел позата на боксьор, надвесен над противника си.
— Както ви казах — отговаря Майкъл, — той правеше каквото му беше наредено. И аз правех каквото ми беше наредено.
Мрачен потрес.
Съдията отново вдига снимката пред лицето на Майкъл.
— Искате да кажете, че някой е заповядал на обвиняемия да направи това?
— Андреу беше изпратен на среща с православния патриарх. Кардинал Боя искаше да разбере къде отива той, затова ме изпрати подире му. Отец Симон ме забеляза и разпрата стана физическа.
— Едва не ви е убил.
— Не. Спорихме. Аз пръв го ударих. Той просто отвърна. Беше там, защото беше изпратен.
Председателят на съда присвива очи.
— Защитавате ли го?
Майкъл стоварва ръка върху масата.
— Как ли пък не! Наложи се да ми правят операция! И още не ми позволяват да се върна на работа!
— Тогава какво се опитвате да кажете?
— Казвам ви — посочва той към тримата съдии, облечени в своите копринени тоги, обточени с хермелин, — че нищо не разбирате. За вас нещата са правилни или погрешни, черни или бели. Само че не е така. Тук, долу, ние се борим за онова, в което вярваме. Борим се.