— Да.
— Казахте ни, че убиецът се е отървал от уликите срещу него. След като щателното издирване не е довело до намирането им, допускате ли те да са били отстранени от местопрестъплението?
— Да, такава е оперативната ни теория за момента.
— Но как би могъл отец Андреу да ги прибере, след като Брако го е разпитвал само на една ръка разстояние от него?
Изражението на Фалконе става кисело. Вади носна кърпа от джоба си и бърше потта под носа си.
— Скрил ги е.
Съдията вдига снимка.
— Снимката е направена в Кастел Гандолфо от ваш служител, нали?
— Да.
— На нея се вижда отец Андреу през нощта на убийството на доктор Ногара. Виждате ли как е облечен?
— С расо — отговаря Фалконе.
Съдията кимва.
— Господин началник, известно ли ви е какво носят свещениците под расото?
Фалконе се прокашля.
— Панталон.
— Точно така. Затова расото често няма джобове, само цепки към панталона. Знаете ли защо го споменавам?
Фалконе гледа мрачно право напред.
— Не.
— С риск думите ми да прозвучат малко неприлично — казва съдията, — много е неудобно да носиш панталон под вълнено расо през лятото. Затова някои свещеници просто не носят.
Съдията вдига втора снимка, на която се вижда Симон, приклекнал до тялото на Уго. Краят на расото му се е повдигнал и отдолу се показват няколко сантиметра от черните му три четвърти чорапи. Не носи панталон под расото.
— Господин началник — пита съдията, — разбирате ли какво ме смущава?
По тялото ми се разлива облекчение. Няма къде Симон да е скрил каквото и да било. Затова държеше в ръка паспорта и телефона си по целия път до къщи, след като ги извади от своето палто в калта. Не е имало къде да ги прибере.
Фалконе продължава да гледа мрачно съдията, но той не се огъва. Началникът на жандармерията трябва да отговори.
— Спорно е — заявява най-накрая Фалконе.
— Защо?
Фалконе дава знак на един от полицаите на входа, който излиза и се връща с монитор върху масичка на колелца.
— Заради записа от охранителната камера — пояснява Фалконе.
Минято се изправя.
— Възразявам. Защитата не е запозната с доказателството. Било е предоставено само преди един час.
Председателят на съда се съгласява.
— Приема се — казва той. — Съдът излиза в почивка за… — Обаче млъква по средата на изречението, когато съзира нещо зад мен.
Обръщам се. На първия ред архиепископ Но̀вак се е изправил и казва бавно и тихо:
— Нека да бъде показано.
— Ваше преосвещенство, моля ви — смирено възразява Минято.
Ала Но̀вак продължава:
— Важно е. Нека да бъде показано.
Полицаят пъхва диск в уредбата. След това видеото заработва.
Изображението е неясно и без звук. Нищо в кадъра не помръдва. Веднага разпознавам околността.
— Записът е от охранителната камера, която е била най-близо до автомобила на жертвата — пояснява Фалконе. — На по-малко от трийсет метра от мястото, където е намерено тялото.
После се вижда как по пътя прелита кола. Един-единствен клон на дърво се поклаща ритмично. Тъмни облаци се носят плавно в далечината. Бурята наближава. Гледам и у мен се надига тревожно опасение.
Изведнъж на екрана се появява силует. Фалконе натиска копче на дистанционното. Образът застива на екрана.
Уго. Движи се отляво надясно, съвсем близо до портата. Сепвам се, когато го зървам. Изглежда толкова самотен.
— Ногара се движи на юг — обяснява Фалконе. — Отдалечава се от вилата, върви към колата си. — Той посочва часа, отбелязан в долния десен край на екрана. — Обърнете внимание, моля.
16:48
Опитвам да се ориентирам. Уго се отдалечава от Симон и от православните. Като че ли смята да си тръгне от Кастел Гандолфо с колата си. Това би трябвало да се е случило малко след като със Симон са разговаряли за последен път по телефона.
Фалконе отново пуска записа. Уго продължава да прекосява екрана. Ако записът е с нормални обороти, той се движи доста бързо. В мига, в който Уго напуска зрителното ни поле, Фалконе отново показва часа — още е пет без дванайсет.
Сега превърта напред. Клоните се люлеят бясно. Падащите листа се надбягват.
— Гледайте — казва Фалконе, когато записът минава на нормална скорост.
Нов силует влиза в кадър. Много по-едър от този на Ногара. За миг на бледнеещата светлина е само силует. Обаче всички в стаята могат да го разпознаят.
— Пет без десет — оповестява Фалконе.
Симон тича след Уго. След секунди изчезва.
Фалконе отново задържа на стопкадър. Без дори да свежда поглед към бележника си, Минято написва с големи букви. ДВЕ МИНУТИ. На този видеозапис само две минути делят Уго от Симон.