Фалконе отново поглежда бележките си:
— Ето какво пише в доклада от местопрестъплението. Цитирам. Брако: Отче, когато намерихте доктор Ногара, в какво състояние беше той? Андреу: Не помръдваше. Брако: Застрелян? Андреу: Да. Брако: Да сте видели или чули нещо, преди да пристигнете? Андреу: Не, нищо.
Фалконе вдига поглед и посочва към екрана. Не казва нито дума. Симон е излъгал полицията.
Съдиите отново пускат записа. След това трети път. Минято настоява. Иска да го чуе със звук. И без превъртане напред. Иска да види заснетото непосредствено преди и непосредствено след. Може би смята, че така ще притъпи шока на съдиите. Че ще ги упои с повторението. Обаче те виждат истината — защитата действа слепешката. Опитва се да спечели време, докато Минято се окопити достатъчно, за да се сети за нещо по-добро. Гледам го и виждам себе си. Човек, който отчаяно размахва ръце и крака, за да не се удави.
Всяко завъртане на видеото добавя по нещо ново. По нещо още по-лошо. След като увеличават звука, изстрелът се чува. Симон несъмнено го е чул. Всичко е тук. Кардинал Боя е знаел, че този видеозапис е неговият коз.
— Господа — казва Минято като в транс, — може ли да изгледаме материала още веднъж?
— Не — отсича председателят, — видяхме достатъчно.
— Но монсеньор…
— Не.
За изненада на съдиите Минято се обръща направо към Фалконе и пита:
— Господин началник, обяснете ни какво се е случило според вас, след като отец Андреу е минал покрай камерата.
Възрастният съдия строго се провиква:
— Монсеньор! Седнете!
Само че председателят на съда прекъсва със знак колегата си. Минято продължава:
— Да не би да намеквате, че отец Андреу е последвал Ногара до колата му? А после е строшил прозореца, за да вземе пистолета и да го убие?
Фалконе седи невъзмутимо. Не отговаря на въпроси на адвокати.
— Инспекторе, може да отговорите — казва му председателят на съда.
Фалконе се прокашля.
— Отец Андреу е знаел, че Ногара притежава оръжие. Знаел е и къде се намира то. Основателно е…
Минято го прекъсва и размахва ръка във въздуха.
— Не, това е предположение. Вие допускате, че отец Андреу е знаел за оръжието. Ако не е знаел, че доктор Ногара притежава пистолет, със сигурност не би забелязал кутията под седалката на автомобила. И не би строшил прозореца, за да вземе нещо, за чието съществуване не подозира. Затова бъдете ясен, моля. Вие предполагате.
Без никаква промяна в тона си Фалконе казва:
— Не предполагам. Войник от швейцарската гвардия призна, че е съветвал Ногара какъв модел оръжие и каква кутия да си купи, за да го съхранява. Отец Андреу е уредил тази консултация.
Все едно са ме заковали за седалката. Знам кой гвардеец Симон би помолил за подобен съвет.
Минято продължава опипом нататък:
— Въпреки това остава проблемът с последователности на събитията — допускате, че отец Андреу е строшил прозореца, после е взел пистолета и накрая е застрелял доктор Ногара, така ли?
— Точно така.
Ръката на Минято трепери, когато казва:
— В такъв случай, господа съдии, настоявам отново да пуснете видеозаписа. Само че този път, вместо да гледате, ви моля да затворите очи.
Чува се изстрелът. Към края на материала долавям приглушен звук, различен от изстрела с пистолет. Звънливо пукане. Не различавам какво е. Може да е далечен писък на спирачки. Или дрънченето на нещо, което се блъска в телената гранична ограда. Но при затворени очи най-много прилича на чупене на стъкло.
Тутакси проумявам съображението на Минято. Ако звукът е от разбиването на прозореца на колата, тогава поредността на звуците е грешна. Изстрел. Чупене на стъкло.
Минято моли Фалконе да спре записа. Тишината в съдебната зала набъбва от несигурност. Възрастният съдия пита:
— Какво означава това, монсеньор?
Всички погледи са вперени към Минято.
— Не знам — отговаря той.
— Може да е какво ли не — срязва го съдията.
— Включително доказателство за невинността на отец Андреу — разпалено казва Минято.
Фалконе се начумерва презрително.
— Доказателството е ясно.
— Не е — тихо се обажда архиепископ Но̀вак.
Минято поглежда часовника си и казва:
— Господа съдии, моля за почивка.
— Защо? — пита председателят на съда.
— Защото става късно и следващият ни свидетел няма да успее да даде показания, тъй като скоро ще започне откриването на изложбата.
В думите му има логика, която не схващам, но съдиите я разбират и кимат в знак на съгласие.