— Трябва да поговоря с него — казвам.
Избутват ме обратно.
— Къде го водите? — питам.
Тогава зад мен долита глас:
— Отче!
Обръщам се. И отстъпвам смаяно назад.
— Ваше преосвещенство.
Всички присъстващи ни гледат.
Не ми хрумва какво друго да направя, затова се покланям на архиепископ Но̀вак. Той ме хваща за ръката и ме повежда към подиума.
— Приятели мои — оповестява, — много от вас познават епископ Андреу. Той е посещавал държавите ви. На него дължим случващото се тук тази вечер. А този човек е неговият брат.
И ги оставя дълго да ме гледат. В брадата. В расото, спускащо се на дипли. Посланието му е доста директно — смесено семейство, Запад и Изток. Значи всички можем да живеем под един покрив.
— Благодаря ви, отец Андреу, за помощта преди малко — казва Но̀вак.
Присъстващите ръкопляскат учтиво. Забил съм поглед в пода. Не аз възпрях Майкъл, а швейцарската гвардия. Това е театър.
Понечвам да сляза долу, но ръката на Но̀вак остава върху рамото ми. Не ми позволява да се отдалеча.
— Доктор Бахмайер, продължете, моля — казва той високо.
А когато Бахмайер отново заговаря, архиепископ Но̀вак ми прошепва:
— Отче, брат ви би желал да видите това, което ще последва.
Затова оставам до него, гръцки католик от плът и кръв, противоотровата срещу изблика на Майкъл, докато Бахмайер превежда присъстващите през цитатите по стените. Това са древни слова на Отците на Църквата, на светци, на епископски съвети.
Забранил извайването на образи, Бог никога не би Сам създал образ.
Изображенията нямат място в църквите. Което се тачи и почита, не бива да се рисува по стените.
Имената под тези цитати са извадени направо от учебниците, по които преподавам в подготвителното училище на семинарията. Свети Ириней от втори век. Тертулиан и Ориген от трети век. Евсевий, бащата на църковната история, от четвърти век. Епифаний, знаменосецът на православието, умрял в началото на пети век. Публиката бавно се придвижва из залата и гледа как древните водачи на нашата Църква бълват огън и жупел против изображенията. Гледат как нашата религия се противопоставя на езичеството и отхвърля изображенията и статуите, украсяващи храмовете на Юпитер, Аполон и Венера.
Едва когато езичеството отмира, Църквата смекчава позицията си. Редица изображения по тези стени улавят въпросния момент: из цялата Римска империя християните влизат в църквите си и там ги посрещат стенописи и мозайки на Исус, на неговите чудеса, на неговите ученици. Практиката се разпространява чудодейно бързо, сякаш цяла една цивилизация се събуждала от общ сън, сякаш се натъквала на откровение относно божествено правило: Бог е красота, а красотата трогва душата. Извечният лик на Исус изведнъж се появява навсякъде. Но въпреки това точно в този момент, когато християнството процъфтява, се надига опасност за неговото съществуване. Когато хронологията по стените достига седми век, белите букви стават червени. И са арабски.
Бахмайер посочва думите.
— Стигаме до най-вълнуващия момент в историята след падането на Рим. От Африка се надига неудържимата вълна на новата религия — исляма. Тя застрашава не само Светите земи, но и новото отношение на християнството към образите. Пред очите ви са думите на Мохамед, записани от мюсюлманските имами. И тъй като ме помолиха да не ги чета на глас в този музей, може да ги прочетете сами.
Разнася се мърморене, когато присъстващите зачитат преводите.
В Съдния ден най-жестоки ще са мъченията за авторите на картини.
Всички художници, нарисували картини, ще горят в ада.
Не оставяйте незаличен образ.
— На границата на християнството и исляма християните се докосват до нови представи — казва Бахмайер и отново повежда зрителите. — И някои от вярващите започват да ги възприемат. Тези християни възприемат еретичното убеждение, че изкуството, което изобразява нашия Бог, е зло и трябва да бъде унищожено. Един от тези еретици става християнски император в Константинопол. В черната седемстотин двайсет и шеста година той подема кампания, която днес наричаме иконоборство. Трагедия, която засенчва дори Четвъртия кръстоносен поход.
Над главите ни светва лампа. От тъмното изникват букви, сякаш изписани с пушек от дявола. Гласът на Но̀вак прозвучава измъчено, докато ги чете:
— Остъргвали стените на църкви и ги мажели с пепел заради светите образи по тях. Където имало изображения на Христос или на Богородица, или на светиите, те били изгаряни, издълбавани или замазвани.