Бахмайер продължава:
— От онзи период са оцелели отчайващо оскъден брой произведения на византийското изкуство. Най-голямата сбирка на християнско изкуство изчезнала почти напълно. Императорът бил безмилостен. И се оказало почти невъзможно да бъде спрян.
Стигаме до дъното на залата. Бахмайер посочва последната стена, която ни дели от Сикстинската капела. Боядисана е в ослепително бяло. Гласът му потрепва, когато добавя:
— Почти.
Стената е толкова ярка, че се налага да отместя поглед. И тогава забелязвам, че до вратата към Сикстинската капела има двама гвардейци.
— Един от най-важните въпроси, които зададе доктор Ногара — казва Бахмайер, — е защо Исус ни е оставил Свещената плащаница. Седемстотин години никой не знаеше отговора. Но насред иконоборството един християнски монах на име Йоан си припомня смайващ факт: в град Едеса има образ, който не е дело на човешка ръка. Изображение на Христос от самия Христос. То доказва, че новият завет на нашия Бог е съпътстван от ново изкуство. Когато Бог става човек, той превръща себе си в образ. Посредством собственото си превъплъщение унищожава забраната срещу изкуството. И като доказателство на неговите намерения — като скрижалите, които Господ дал на Мойсей — той ни оставя плащаницата. Вдъхновени от Йоан, малка група старци въстават срещу императора. И заедно спасяват християнската история. Представям ви техните думи.
Гласът на архиепископ Но̀вак вече прелива от вълнение. Отеква гръмовно:
— Богопомазани владетелю, Христос изпрати Своя образ на цар Абгар от Едеса и дори до днес много хора на изток се събират край този образ, за да се молят там. Затова ви заклеваме да се обърнете към истината. По-добре да станеш еретик, отколкото да унищожаваш изображения.
— Тези думи са написани от папа Григорий, патриарх на Запада. Ала не е бил само той. Ето и словата на Никифор, патриарх на Константинопол.
— Защо да наказваме онези, които рисуват портрета на Исус, когато самият Исус е оставил изображение на своето божествено тяло върху платно? Той е произвел свой отпечатък, като е позволил да бъде загърнат с платното.
— В Йерусалим — продължава Бахмайер — още трима патриарси изпратили писмо на императора. След това бил свикан вселенски събор. И за пръв път в нашата обща история християнските епископи заговорили с един глас. Заявили за потомството, че християнството е религия на… религията на изкуството.
Затова с огромна радост моля Негово преосвещенство да отвори вратите пред нас и ви каня да го последваме вътре. Защото зад тези врати ще видите онова, което нашето единство — и Божият пример — са направили възможно.
Още докато Бахмайер говори, Но̀вак пристъпва напред и дава знак с ръце. Гвардейците пред вратата се разделят. И сякаш като по чудо Сикстинската капела се отваря.
Тръпка пробягва през тълпата. Защото отвъд този праг Ватиканският музей свършва. И започва параклисът на папата. А на тавана му се намира най-върховното чудо в изкуството.
Но докато се точим вътре, никой не насочва поглед нагоре. Сърцето ми думка в гърдите. Кръвта барабани в ушите ми. Защото в този параклис Микеланджело не е сам. До олтара се намира висок златен стол. И на този стол седи дребната приведена фигура на папа Йоан Павел.
37.
И изведнъж навсякъде край нас гъмжи от гвардейци — намират православните свещеници сред зрителите и ги отвеждат напред. Епископите не показват никаква изненада, никакво смущение, сякаш знаят причината да бъдат тук.
Входът се задръства — стотина души, облечени в раса или смокинги, се опитват да нахълтат и да надникнат вътре, още стотина са се заковали неподвижно на прага. Гвардейците отвеждат нас, останалите, към червените тапицирани столове в параклиса, обърнати към стълбите, където до олтара седи Йоан Павел. Въздухът вече е твърде топъл и задушен. Навсякъде край мен кардинали и сановници се мъчат да проумеят какво се случва. Известни жени си веят с листове, проточили елегантни шии.
Пред нас обаче Йоан Павел не помръдва. Смаян съм колко е грохнал, колко измъчен изглежда. Непроницаемото му лице е постоянно намръщено. Дългогодишната болест е разкривила и изтерзала тялото му, торсът му е широк и плосък, а белите криле на наметалото му висят от раменете му като покривка за маса, постлана върху дънер. Седи прегърбен в този изработен специално за него стол, с който помощниците му вече го носят навсякъде. Направен е така, че папата да не падне от него. Зад стола се чува тихо механично бръмчене. Моторче. Всички погледи са вперени в този трон, всички се питат какво ли ще направи папата. Ала всъщност се раздвижва нещо зад Светия отец — стъклена рамка, качена върху стоманени релси зад олтара. Вдига се бавно пред стената на олтара, докато не надвисва на около шест метра от главата на Йоан Павел и почти закрива колосалното произведение на Микеланджело „Страшният съд“.