Тълпата ахва, когато вижда какво има в рамката. Католиците в залата започват да коленичат — някои на дясното си коляно, някой на лявото, несигурни какъв точно е протоколът в този безпрецедентен случай. Православните гости се кланят — руснаците и другите славяни се кръстят, преди да се поклонят, гърците и арабите се покланят, преди да се прекръстят. Но православните епископи правят нещо съвсем различно. Всички едновременно, сякаш са се подготвяли за този миг, се просват на пода в знак на почит към най-върховното изображение на Бог.
Във въздуха има такова напрежение, че всеки звук се процежда нагоре към мрака навън като пушека на конклава. На стената зад плащаницата Исус на Микеланджело е вдигнал ръка във въздуха, сякаш заповядва на времето да спре. На тавана проблясва искра в ивицата празнота между протегнатите пръсти на Господ и на Адам. Цялото мироздание, загърнато в нощта навън, сякаш притиска ухо до параклиса, за да слуша.
Отчаяно копнея Симон да беше тук. Иска ми се да можеше да види онова, което предстои да видя аз. Лучио заложи всичко на тази вечер, сякаш беше единствената надежда на Симон. И сега тази надежда жужи навсякъде край мен. Значи не е била напразна.
Прозвучава нечий глас. Архиепископ Но̀вак, застанал близо до предната част на параклиса, говори от името на нашия клет ням папа.
— Тази вечер — оповестява той — се запознахме със забележителни текстове, които документират историята на Светата плащаница. И се връщаме както винаги към един текст над всички останали. Светата плащаница бележи дълбока прилика с евангелските разкази за мъките и смъртта на Исус. Светият отец неведнъж е заявявал, че християнството трябва да диша със своите два дроба — Изтока и Запада, православието и католицизма, — и ето Христос лежи пред очите ни, пронизан от копие между ребрата. Раната от копието е дело на римски войник, сякаш като предвестник на католическите рицари, които един ден ще откраднат тази плащаница от Константинопол.
Четвъртият кръстоносен поход е позорно петно за Християнската църква. Светият отец поднесе извиненията си и изрази несекващия срам на католиците заради участието им в него. Ала тази вечер той ме помоли да прочета на глас пред всички присъстващи — особено пред неговите събратя патриарси и на първия сред тях, Негово всесветейшество вселенския патриарх Вартоломей — ново и специално послание.
Смаян се изправям на пръсти и се мъча да видя хората, към които се обръща той. Думите са почти невероятни.
Неговите събратя патриарси…
Първия сред тях, Негово всесветейшество…
Знаех, че Симон е поканил румънския патриарх. Но много по-високо от него в древната йерархия на патриарсите се намира Негово всесветейшество, вселенският патриарх на Константинопол. Не съм подозирал, че Симон е способен на такова нещо.
Но̀вак разгръща внушителен документ, който изглежда подпечатан с червен восък. И чете:
— Скъпи братя и сестри, както знаете Светата плащаница е почитана в католическите църкви от много векове. Ала допреди две десетилетия тя беше собственост на италианското кралско семейство. Едва след смъртта на бившия крал, в началото на моя понтификат, Светата плащаница беше дарена на Светия престол. Не отбелязвам този факт, за да омаловажа съучастието на Католическата църква в греховете от хиляда двеста и четвърта година. Споменавам го заради една конкретна подробност от завещанието на крал Умберто. Този документ не дарява плащаницата на Епископската епархия на Торино или на Католическата църква, а я дарява лично на човека на папския престол. С други думи, негово величество дари Светата плащаница на мен.
В качеството си на папа аз имам пълна, върховна и всеобхватна власт над всички части на нашата Църква, затова моите събратя католици надали виждат нужда от разграничението, което току-що изтъкнах. Ала едно от различията, които ни разделят от нашите скъпи православни гости, е, че тяхната Църква не признава властта на папата над неговите събратя епископи. Затова нека бъде ясно, че заявявайки онова, което предстои да заявя, аз не налагам волята си над другите епископи и не ги задължавам да се подчинят на онова, което изисквам.
Изложбата тази вечер доказва, че реликвата, известна на запад като Торинската плащаница, всъщност е открадната от римските кръстоносци. Затова тази вечер, в годината на осемстотната годишнина от това престъпление, аз признавам кражбата и с настоящото връщам Светата плащаница на нейния законен собственик — Православната църква.