В параклиса настава гробно мълчание. Седнал на втората редица столове, кардинал Боя се размърдва на мястото си. Изправя се обаче друг кардинал. Очите на християнския свят се вперват в Полето, архиепископ на Торино.
Полето безмълвно се обръща към православните свещеници. Вдига ръце във въздуха. И започва да ръкопляска.
Всички гледат невярващо. Но аз разбирам какво прави той. Изправям се и също започвам да аплодирам. Примера ми следва един турски епископ. И накрая вълната се отприщва. Миряните започват да ръкопляскат. Архиепископите също. Звукът отеква сред стените. Йоан Павел вдига трепереща ръка, за да запуши ухото си.
— Моля ви — вдига ръце архиепископ Но̀вак, за да накара присъстващите да стихнат. — Светият отец ме помоли да ви прочета едно последно послание.
Този път гласът му е прочувствен.
— Скъпи мои събратя патриарси, моля да ми простите, че не мога да стана, за да ви поздравя, и че не мога да изрека тези думи със свой глас. Както ви е известно, наближава краят на моя понтификат. Светата плащаница ни насърчава да размишляваме над своята тленност и аз смирено приемам дара на Бог, който ми позволи да бъда папа двайсет и шест години, след като самият той си е позволил да бъде духовник само три. Ала примерът на Христос ми напомня колко много може да бъде постигнато за кратко време. Това доказват и нашите предтечи, надигнали се заедно срещу иконоборството. Същото се надявам да направим и ние тази вечер.
Тъй като вече не съм в състояние да пътувам, това ще бъде последната ми среща с вас. Ето защо се възползвам от шанса да изразя една надежда. Никога през всичките двайсет и шест години не ми е било позволено да застана редом с всички вас. Затова ви моля — бихте ли пристъпили братски напред и бихте ли застанали редом с мен?
Архиепископ Но̀вак престава да чете и вдига поглед. Всички миряни в параклиса гледат с очакване. Никой не може да откаже на папа. Никой не може да откаже на този папа.
Но по лицата на духовенството виждам различно изражение. Цял живот браним този човек, подкрепяме го, докато той носи бремето на поста си. Твърде смело е да се опиташ да заличиш хиляда години омраза с един-единствен жест, твърде смело дори за Йоан Павел. Никой от нас не би понесъл да стане свидетел на провала му.
Ала се случва. Нито един патриарх не отива да застане до него. Единственият, който изобщо се надига на крака в знак на уважение, е Негово всесветейшество Вартоломей.
Сякаш удар се стоварва върху Йоан Павел. Когато вижда, че никой не помръдва, здравата му ръка се вкопчва в стола. Тялото му се накланя напред и всеки миг ще падне. Изневиделица изникват двама помощници. Обхващат го с ръце, шепнат му в ухото, опитват се да го накарат да се облегне назад, но Йоан Павел ги избутва. Двамата търсят с поглед помощ от архиепископ Но̀вак, но той ги отпраща.
Сега горе са само те двамата — Но̀вак и Йоан Павел. Споглеждат се, обсъждайки нещо невидимо, говорят на езика на своите четирийсет години заедно. Може би Но̀вак го моли да запази достойнството си, но ако е така, Йоан Павел не му обръща внимание. Отново започва да се избутва от стола в напразен опит да се надигне. И като предан син архиепископ Но̀вак му помага.
Вече повече от година Йоан Павел не е правил крачка сам. Говори се, че дори не може да се държи на краката си. Но сега поглежда към събраните отсреща патриарси на Православната църква, като че ли ще слезе сам по стъпалата на мраморното стълбище, ако се наложи.
И аз внезапно проумявам какво прави. Какъв проблем се опитва да разреши. В древни времена само един човек е имал правото да седи на златен стол — императорът. Колкото и причини да имат православните да не се качат при него на онази платформа, най-очевидната е, че никой православен няма да окаже почит на папа, седнал на трон. Дори и ако тронът е просто позлатена инвалидна количка.
Със здравата си ръка Йоан Павел се вкопчва в мантията на Но̀вак, за да запази равновесие. Напряга всяко свое мускулче, което все още се подчинява на мозъка му. И макар че заедно са на сто и петдесет години, тези двама мъже някак си успяват да слязат невредими по стълбите и да застанат пред стола на Вселенския патриарх.
Вартоломей е видимо притеснен. Пристъпва напред, за да подкрепи Йоан Павел, но той вече прегъва колене и свива крака под тялото си. С помощта на архиепископ Но̀вак успява с мъка да коленичи.
Негово всесветейшество се пресяга и хваща Йоан Павел за ръцете в опит да го изправи.