Сковано тръгвам към дрешника, за да извадя най-хубавото си чисто расо и да го изгладя. Но в коридора спирам. От стаята на Петрос поглеждам към двореца. Прозорците на кардинал Боя са тъмни. На целия последен етаж няма нито една запалена лампа, но папските покои светят.
Само като гледам натам, и стомахът ми се свива. Трябва да премисля всичко, което ще кажа. Ако Майкъл не направи признания до утре сутринта, ще потърся помощта на Минято.
Тъкмо вадя дъската за гладене, когато чувам ключ в ключалката. Гласът на Петрос се разнася по-силно, когато вратата се отваря.
— И обикновено в джунглата имат отрова, от която може да умреш, обаче то е, защото ядат отровни буболечки, а в зоопарка не ядат буболечки и не са опасни. Даже хич.
Поемам голяма глътка въздух и се измъквам от дрешника. Стъпвам на нещо твърдо и остро и едва сдържам ругатнята си. Мона ме поглежда, когато излизам в коридора, и се усмихва.
— Три жаби — обяснява ми тя. И тогава забелязва изражението ми.
— Тате! — провиква се Петрос и хуква към мен.
Пристъпвам напред и бързо го вдигам на рамо, за да не забележи неувереността в погледа ми. Подавам на Мона картичката от пратеника.
— Това хубаво ли е? — прошепва тя.
— Не знам.
Петрос е на седмото небе. Разказът за приключенията му, откакто съм излязъл, се излива като река от неразбираеми изречения. Държа го в прегръдките си и искам да го успокоя, че човекът, нахлул в дома ни, никога повече няма да се върне. Но няколкото часа, прекарани с майка му, са разсеяли напълно всичките му страхове.
— Благодаря ти — казвам ѝ.
Тя вече се отдалечава.
— Тръгваш ли си? — питам.
Продължава към кухнята и намира комплекта за първа помощ в шкафчето.
— Стъпалото ти кърви — казва.
Петрос свежда поглед и посочва червената следа.
— Мона — казвам, когато тя се връща, — ще останеш ли още малко? Трябва да се срещна с един човек, за да подготвя показанията си.
— На какво си стъпил? — Коленичи, за да издърпа нещо от петата ми. Пуска го в дланта ми. Прилича на червено камъче. Чакам отговора ѝ.
— Ще остана колкото е нужно — казва тя, без да ме поглежда в очите.
Заема се да превързва стъпалото ми, но аз се пресягам и се справям сам. Тя се отдръпва и не тръгва след мен, когато се приближавам към мивката. Червеното се отмива от камъчето. Парченце стъкло. Мона е зад мен. Тихо, за да не ни чуе Петрос, казва:
— Справил си се превъзходно. Толкова е сериозен. И толкова любознателен за всичко. Когато съм с него, ми се иска…
Впервам поглед в стъкълцето.
— Иска ми се — продължава тя — да не бях пропуснала толкова много от живота му. Не мога да ти опиша колко съжалявам за това.
Поглеждам към капките кръв, водещи към спалнята. И усещам първото бодване на страха.
— Знам, че нямам право да те моля, но много бих искала да го виждам по-често — продължава тя.
Краката ме понасят надолу по коридора. Гласът на Мона затихва. Капките водят към дрешника ми.
Едно усещане се увива около мен като ластар. Коленича и оглеждам килима.
— Какво има? — пита Мона зад мен.
Килимът е абсолютно чист. Но в ъгъла на дрешника намирам блещукащ стъклен прашец. Имало е нещо скрито зад дъската за гладене.
— Мона — провиквам се, — трябва да заведеш Петрос обратно при брат Самуел.
Тя не пита защо. Усеща тревогата по тона ми и казва на Петрос да си вземе пижамата.
Може да е стъкълце от счупения прозорец в апартамента на Уго, което да е залепнало за расото ми.
Но старите прозорци не се трошат на такива парченца. Това стъкло е съвременно. Закалено стъкло. От каквото се правят прозорците на колите.
Изчаквам да чуя вратата да се затваря зад тях. Изваждам всичко от дрешника. Всеки чифт обувки, всяко расо, всяка кутия от горния рафт. Нищичко.
Когато изпразвам торбата с прането, намирам леко плесенясала кърпа, която сигурно е на Симон — когато си взе душ, след като дойде от Кастел Гандолфо. Но расото му от онази нощ го няма.
Припомням си всичко, което е по силите ми. След като Симон си взе душ, той докуцука тук да се облече, държейки в ръка калното си расо. Не го видях да го пъха в торбата с прането. Излязохме и прекарахме нощта с Лео и София в казармата. Върнахме се чак на сутринта. Симон обаче се върна по-рано.
Онази нощ каза, че не могъл да заспи. Затова се върнал тук и започнал да чисти.
Моля те, Господи, нека да не е вярно.
Проверявам кофата за смет. Празна е. Но на дъното на малкото пластмасово кошче в банята е полепнал същият стъклен прашец.