Изобличаващият факт не е в евангелските свидетелства относно плащаницата. А в свидетелствата за раните, отпечатани върху нея.
На тази страница от „Диатесарон“ има девет цитата, които се набиват на очи. Причината за това е, че нашите реставратори са отстранили петната от цензурата на алогите, но не са успели да ги заличат напълно. Останала е сянка от тях, поради което въпросните девет цитата са по-тъмни от другите. Ето защо всеки случаен наблюдател ще познае, че тези редове са от единственото евангелие, срещу което алогите възразяват: това на Йоан. И точно това простичко наблюдение обрича плащаницата.
Сред деветте цитата е Йоан 19:34, последният в писмото на Уго. Трудно е незабавно да проумееш значението на Йоан 19:34, но става много по-лесно, когато подходиш от мястото, където се намираше Уго последния път, когато работихме заедно — разказа за Тома Неверни.
Тома Неверни е образ, създаден от Йоан. Никое друго евангелие не твърди, че е пожелал да види и докосне раните на Исус. Но в разказа за Тома има една особеност, която Уго беше забелязал по време на последната ни среща, а именно, че Лука разказва сходна история. Според неговата версия Христос се явява пред уплашените ученици след Възкресението и за да докаже, че е възкръснал човек, а не страховито привидение, им показва раните си Уго е прозрял, че едно сравнение между разказа на Лука и разказа на Йоан ще разкрие подробностите, променени от Йоан. А най-видимата разлика е, че Йоан съсредоточава историята върху Тома — затова и Уго на свой ред се съсредоточава над същото. Впоследствие обаче явно е забелязал много по-дребна, но много по-съкрушителна разлика — раните, споменати при Лука, не са същите като описаните от Йоан.
Според Лука Исус показва на учениците ръцете и стъпалата си. Раните си от разпването. Но Йоан споменава още нещо. Нещо ново. Той пише, че Тома докоснал с пръст рана от копие отстрани на гърдите на Христос.
Откъде е тази рана от копие? Никое друго евангелие не споменава за нея. Само Йоан. Прави го по-рано в разказа си, в изключително важен символичен момент, в мига, когато Добрият пастир и Агнецът Божи най-сетне се сливат в едно. Това са редовете, показани на увеличената страница от „Диатесарон“: Йоан 19:32-37.
Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Иисуса и го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“. И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“.
Никое друго евангелие не описва което и да е от двете събития. Откъде тогава Йоан взема тази подробност?
Кост Негова няма да се строши: същото пише в Стария завет за пасхалното агне.
Ще погледнат на Тогова, Когото прободоха: това пише в Стария завет за Добрия пастир.
Теологичното построение на Йоан достига връхната си точка. В мига на смъртта на Исус Добрият пастир и Агнецът се сливат. Двете змии около жезъла на Уго. Евангелското послание спира, за да се изтъкне, че тези символи са взети от Стария завет. Йоан подчертава: ето затова е умрял Иисус. И той като пастира е пожертвал живота си за своето стадо. И така агнецът ни е спасил с кръвта си. Йоан заявява дори, че тези свидетелства са получени направо от ученика, обичан от Исус. С други думи, изразяват символична истина, която е много важно да проумеем, за да разберем Исус. На земята обаче, в истинската история, тези неща всъщност не са се случили.
Най-кървавата от всички следи от рани върху Торинската плащаница е раната от копието, проболо ребрата на Исус. Раната не е по-реална в исторически смисъл от въоръжената сган, която Исус магически повалил с думите „АЗ СЪМ“. Не е по-реална в исторически смисъл от гъбата, поднесена нагоре към устните му на исопова пръчка. Всички те са свързани и оформят същата съвкупност от символи, защото авторът Йоан е направил всички тези промени по същата причина — за да изтъкне виждането си относно Пастира и Агнеца.
Което означава, че фалшификаторът на плащаницата — който и да е бил, където и да е работил — е допуснал същата грешка като автора на „Диатесарон“ Обединявайки свидетелствата на четирите евангелия, той е заличил разликата между теология и история. Създал е ужасна, покъртителна каша. Поставянето на раната от копието върху плащаницата не е много по-различно от това да сложиш гега в ръката на Исус, защото той бил Добрият пастир, или руно на раменете му, защото бил Агнецът. Когато ученикът, обичан от Исус, твърди, че свидетелството е „истинско“, той влага същия смисъл, както когато го нарича „истинската светлина“ или когато самият Исус казва — само в Евангелието от Йоан — „Аз съм истинската лоза“ и „Аз съм хлябът на живота“. Буквалният прочит на тези символи означава да пропуснем тяхната красота и значение. Гениалността на Евангелието от Йоан се крие в това, че то отказва да надене земна усмирителна риза. Раната от копие, спомената от Йоан, подсказва истина, криеща се отвъд фактите. Следователно плащаницата прави същото. Тя е мощен символ, но никога не е била реликва.