Думите ми заглъхват. Тя продължава да чака. Иска да ме чуе да изговарям думите.
— Исус не печели процеса — казвам.
Гласът ѝ зазвучава по-тихо:
— А сега ми покажи къде всичко приключва щастливо, защото брат му се е притекъл да го спаси.
— Значи да го изоставя, така ли? Просто да избягам?
— Каквото и да направиш, никой никога не е можел да контролира Симон — казва тя. — Никой не е могъл да го убеди да промени решението си. Ако иска да изгуби този процес…
Надигам се от стола си.
— Няма да водя този разговор.
Но за пръв път, откакто се е върнала, тя не се огъва и не се моли.
— Само един живот държиш в ръце, Алекс. Неговия — посочва тя към спалнята. — Но ти си напълнил главата му с разкази за двама души, които той никога не вижда. Накарал си го да повярва, че най-важните хора в живота му никога не са край него. Въпреки че истински важният човек е неизменно тук.
— Имам шанс да върна на Симон живота му. Дължа му го.
Мона свива устни.
— Не му го дължиш.
Ала тя не разбира.
— Каквото и да се случи с мен, аз ще имам Петрос — казвам ѝ. — А ако той изгуби свещеническия си сан, няма да му остане нищо.
Мона понечва да заговори, но аз не ѝ давам възможност.
— Утре, когато приключа, ще има последици. Едната от тях вероятно ще бъде разпореждане да напуснем това жилище.
Тя иска да попита защо, но аз продължавам:
— Преди да се случи нещо такова, за мен е важно да бъда честен с теб. Откакто си тръгна, най-голямото ми желание е отново да събера семейството си.
Тя вече клати глава, опитва се да върне лентата назад, да прекрати това.
— Мечтаех как ние тримата живеем в този апартамент. Исках го повече от всичко друго в живота си.
Неочаквано Мона се разплаква. Отмествам поглед.
— Но когато ти се върна, всичко се беше променило. Не че ти сбърка нещо. Направи нещата както трябва. Обичам те. Но всичко останало се е променило.
Тя гледа към тавана и се опитва да спре сълзите си.
— Не ми дължиш обяснение. Нищо не ми дължиш. — Свежда очи и се взира в мен. — Но те умолявам, постави себе си и Петрос на първо място. Поне веднъж. Забрави за Симон. Толкова си се постарал да осигуриш хубав и щастлив живот на Петрос тук. Каквото и да се каниш да направиш, помни, че това място е целият му свят.
Обичам я заради тези думи. За тази яростна защита на сина и съпруга ѝ. Но не мога да слушам дълго. Трябва да приключа с това.
— Мона, не знам къде ще живеем с Петрос, ако трябва да се изнесем. Знам само, че ще бъде някъде извън тези стени. — Поколебавам се. — Ако искаш, ела с нас.
Тя ме гледа мълчаливо.
— Не те питам какви са плановете ти — казвам. — Но тази вечер ми се изясни какви са моите. Искам да събера семейството си.
Мона протяга ръце и ме прегръща. Разридава се и впива пръсти в кожата ми.
— Не ми отговаряй — казвам, — не тази вечер. Нека да си сигурна.
Тя ме стисва по-силно. Затварям очи и също я прегръщам.
Обичах този живот. Каквото и да се случи в бъдеще, ще вдигам поглед към стените на този град и ще благодаря на Бог за годините, които ми е дал тук. Като дете гледах как слънцето изгрява над Рим. Като зрял мъж ще го гледам как залязва зад „Свети Петър“.
41.
Тя цял час ме наблюдава, докато крача из дневната, и знае, че мислено репетирам за утре. Накрая казва:
— Алекс, трябва да поспиш.
И преди да откажа, ме хваща за ръцете и ме повежда към спалнята. Чака да я последвам вътре. После заключва вратата зад нас.
Не съм спал с жена си почти от пет години. Старият матрак въздъхва при завръщането на нейното отдавна забравено тяло. Тя не се съблича. Просто събува обувките си и ме притегля да легна до нея. Угасва лампата. В тъмното усещам как пръстите ѝ нежно се плъзгат през косата ми. Усещам дъха ѝ с тила си. Но ръката ѝ не се отклонява. Дъхът ѝ не се приближава повече.
Цяла нощ сънувам насилие. Два пъти ставам в тъмното да се моля. Мона спи толкова леко, че се надига да се присъедини към мен. А после, в малките часове ме поглъща самота, от която толкова се отчайвам, че ми иде да я събудя. Да ѝ разкажа какво се каня да направя. Като се замисля обаче какво е извършил Симон, за да запази тайната си, се обръщам и не обелвам нито дума. Въртя се под завивките и когато я чувам да ме пита дали съм добре, се преструвам, че спя.
На зазоряване се измъквам от леглото и започвам да се приготвям. Заключвам се в банята и се качвам върху плота. Увивам расото на Симон в хавлиена кърпа и го пъхвам в чувал за смет. Кутията с пистолета пъхвам в торбичка от супермаркета. Връщам се в кухнята и оставям малката торбичка върху масата.