Заковавам се на място. Той е само на една ръка разстояние от мен. Но изобщо не прилича на човека, когото видях в Сикстинската капела, намерил сили да коленичи в нозете на Вселенския патриарх. Този човек е крехък и изнемощял, с присвити очи, които едва скриват болката му. Не помръдва, само диша.
— Моля, седнете, отче — кани ме Но̀вак и ми посочва стол срещу писалището, после се настанява до Йоан Павел в качество, което не ми е понятно. — Негово светейшество — продължава той — разгледа доказателствата, събрани от съда. Би искал да ви зададе няколко въпроса.
Светият отец продължава да седи неподвижно в стола си. Чудя се дали изобщо ще продума.
— Добре, Ваше преосвещенство.
— Чудесно. Моля, обяснете ни откъде познавахте доктор Ногара.
— Ваше преосвещенство, запознах се с него…
Архиепископ Но̀вак обаче ме поправя с любезен жест.
Вдигам очи към нетрепващия поглед на Йоан Павел.
— Ваше светейшество, запознах се с доктор Ногара чрез брат ми Доктор Ногара откри изчезнал ръкопис в библиотеката и аз му помагах да го разчете.
Думите ми са възприети просто като поредния факт. Но̀вак не пита нищо повече по този въпрос, а продължава:
— Как бихте окачествили работните взаимоотношения на брат ви с Ногара?
— Бяха добри приятели. Брат ми му спаси живота.
— Прослушахме гласовото съобщение от доктор Ногара. То подсказва, че не са били в приятелски отношения.
Подбирам думите си внимателно:
— Когато брат ми започна да пътува на своите мисии в православния свят, той не можеше да отделя много време да се грижи за Ногара. Това разстройваше и двамата.
Наблюдавам изражението на Но̀вак. Трябва да се уверя, че помни с какво е ангажирал времето на Симон. Откъде са произтичали задълженията му. Само на няколко метра от тук е частният параклис, където Светият отец вероятно е извършил ритуала по ръкополагането на Симон като епископ.
— Но съобщението на гласовата поща подсказва — продължава архиепископ Но̀вак, — че Ногара е направил откритие, което е усложнило деловите им взаимоотношения. Вие бяхте ли запознат с това?
Мобилизирам се.
— Да, запознат бях.
— Какво беше откритието?
— Той откри ръкопис на древно евангелие, наречено „Диатесарон“.
Но̀вак кимва.
— Който сега е изчезнал.
— Аз му помагах да разчете текста на „Диатесарон“ — продължавам. — Преди това доктор Ногара не беше запознат с факта, че евангелията дават различни сведения за Светата плащаница. Там се криеше проблемът му.
— Продължавайте.
Сега вече се залавям да творя. Трябва да го направя съвършено.
— Най-подробното описание на погребението на Исус намираме в Евангелието от Йоан — започвам. — В другите евангелия пише, че Исус е погребан в „плащаница“, но при Йоан пише „повивки“ Освен това Йоан ни дава и най-конкретното описание на празния гроб: учениците не са намерили погребални повивки, не са намерили кърпата, с която е била увита главата на Исус. Ясно е, че това ще представлява проблем за всеки образ върху плащаницата.
Архиепископ Но̀вак се смръщва. Изглежда, се кани да зададе следващия си въпрос, но аз продължавам да трупам доводи и го засипвам с аргументи. На всяка цена трябва да го държа далече от раната от копието. Трябва да го подведа да търси в друга посока, да го насоча към всички дребни несъответствия при Йоан, които не са в съгласие с плащаницата, защото Но̀вак би трябвало да се досети, че Уго ги е отхвърлил, тъй като никой не търси реални факти при Йоан.
— Тези проблеми се задълбочават от свидетелствата на Йоан относно погребалните благовония. Другите евангелия твърдят, че Исус не е погребан с благовония, защото е настъпил еврейският шабат и погребението е било извършено набързо. Но според Йоан са използвали огромно количество, „около сто литри смес от смирна и алой“. И точно в това е проблемът, защото научните изследвания на плащаницата не са открили никакви свидетелства за благовония. Без да разработва подробно въпроса, Ногара смяташе, че най-пълният разказ за погребението на Исус се съдържа при Йоан и че разказът там не е в подкрепа на съществуването на плащаница. Той отиваше в Кастел Гандолфо, за да заяви това пред православните.