Последната благодарност е най-трудната. Светът е пълен с писатели, убедени, че правят големи жертви в името на своето изкуство. Но един съпруг и баща, който решава семейството му да участва в тези жертви, е или безчувствен, или глупав. От 2006 г. нататък често бях убеден, че приключвам тази книга. Какъвто и да беше проблемът — безкрайното проучване, преплитащите се нишки на сюжета, старанието да уловя вярно гласа на Алекс, — решението винаги ми се струваше съвсем наблизо. Цели девет години подлагах семейството си на това. Съпругата ми не ми отне оптимизма, благодарение на който оцелявах, но тя знаеше истината. И когато най-сетне настана най-лошото и то ме повали по гръб, тя ме изправи на крака и ме пренесе до финалната права. Не познавам друг човек, който толкова малко да се интересува от материалните неща или от вероятността да ги изгуби. Не познавам друг човек, който ежедневно да ти показва, че любовта е на първо място. Отдадох на този роман всичко, което имам. Но тя отдаде още повече. Книгата започва и свършва с Мередит.