Брат ми кимна.
— В пустинята не беше припаднал от слънчев удар.
— Тогава какво търся тук?
— Той се нуждае от помощта ти.
Плъзгам длан по брадата си.
— Познавам свещеник в „Трастевере“, който ръководи клуб на „Анонимните алкохолици“.
Симон обаче почуква по главата си.
— Проблемът е тук, горе. Уго се тревожи, че няма да завърши експозицията си навреме.
— Как е възможно да му помагаш в това? Наистина ли искаш да преживееш отново случилото се с татко навремето?
Всеки телевизионен канал в страната предаваше пресконференцията, на която бяха оповестени резултатите от лабораторния анализ. През онази нощ единственото нещо, което се чуваше във Ватикана, бяха децата, които си играеха в парковете, защото родителите им се нуждаеха от малко усамотение. Преживяното засегна баща ми толкова тежко, че той никога не се възстанови. Майкъл Блек го изостави. Телефонните обаждания от стари приятели — от православни приятели — секнаха. Татко получи сърдечен удар два месеца след това.
— Чуй ме — прошепнах, — това не е твой проблем.
Симон присви очи.
— Полетът ми за Анкара е след четири часа. Неговият полет за Урфа е чак другата седмица. Искам да се грижиш за него, докато замине.
Зачаках. В погледа му имаше още нещо.
— Уго ще те помоли за услуга — каза брат ми — Ако не искаш да я направиш заради него, те моля да я направиш заради мен.
Наблюдавах как сянката на Ногара се приближава по коридора. Поспря, докато тялото му още беше скрито от поглед, като стар актьор, който се подготвя да излезе на сцената, и се прекръсти. В другата си ръка държеше нещо дълго и тънко.
— Когато Уго ти каже какво е открил, — прошепна Симон — и ти ще му повярваш.
Ногара се върна, понесъл топ плат. Разви го по протежение на въжето за пране, опънато през стаята, и каза благоговейно:
— Сигурен съм, че няма нужда от представяне.
Замръзнах на мястото си. Пред очите ми беше образ, съхраняван непокътнат в съзнанието ми от години: два силуета, ръждиви на цвят, свързани на темето, единият на предната, а другият — на задната част на мъжко тяло. Върху двата силуета имаше кървави петна: по главата — от трънен венец, по гърба — от бичуване, от едната страна на ребрата — от копие.
— Съвсем точно копие на Светата плащаница — оповести Ногара и вдигна ръка, за да посочи, но без пръстите му да докосват плата. — Дълга е четири метра и трийсет и седем сантиметра и е широка метър и единайсет.
Образът породи странно напрежение у мен. Съгласно древната традиция на източните християни — и католически, и православни — светите икони са портрети на светци и апостоли, които са копирани точно отново и отново векове наред. Свещената плащаница е царицата на всички тези изображения, образът в сърцето на вярата.
Освен това тя е и нашата най-велика реликва. В Библията пише, че костите на пророк Елисей са възкресили мъртвец и че болните се излекували, като докосвали дрехата на Исус, затова и до ден-днешен във всеки католически олтар и върху всеки православен антиминс има реликва. Почти нито една от тях не може да претендира, че се е докоснала до нашия Бог и само една — плащаницата — може да претендира, че е негов автопортрет. Никога досега толкова важна светиня не е била отхвърляна.
Но дори след радиовъглеродното датиране Църквата не премести плащаницата в музей, нито пък тихомълком я сбута под килима. Кардиналът на Торино заяви, че вече не е редно плащаницата да бъде смятана за реликва, но не нареди да извадят платното от катедралата. Цяло десетилетие след радиовъглеродния анализ папа Йоан Павел посети отново мястото. Когато отиде обаче, нарече плащаницата дар от Бог и насърчи учените да продължат да я изследват. Ето такова е оттогава мястото на плащаницата в сърцата ни — в моето сърце. Нямахме отговор на радиовъглеродните изследвания. Но вярвахме, че още не е казана последната дума и докато това не стане, няма да зарежем беззащитния. Няма да изоставим изоставения.
Моите вътрешни вълнения се засилиха, когато видях, че Петрос вече също е насочил вниманието си насам. Никога не бях обсъждал с него плащаницата. Не беше честно да натоварвам едно дете със собствените си сложни чувства.
— Първото, което трябва да знаеш — поде Ногара, — е как плащаницата е обгръщала тялото на Исус. Не е бил покрит с нея като с чаршаф. Била е постлана под него и после е била загърната отгоре. Затова има предно и задно изображение.
Той посочи дупките с форма на кратунка в плата. Всички бяха разположени по начин, който съответстваше на гънките на лененото платно.