Реликви.
Преди петстотин години, когато ренесансовите папи се заели да реконструират най-великата църква в човешката история, те поставили най-светите християнски артефакти в реликвариите на тези каменни колони. Тогава били изваяни и четири статуи, високи повече от девет метра, като символ на намиращите се вътре реликви.
— Свети Андрей — посочи ни Уго първата. — Братът на свети Петър. Първозваният апостол. В тази колона е вложен неговият череп.
Уго се завъртя. Пръстът му посочи статуята на жена, понесла огромен кръст.
— Света Елена, майката на Константин, първия християнски император. Тя посетила Йерусалим и се върнала с истинския кръст. Папите сложили парче дърво от кръста в този стълб.
Третата статуя беше на жена, втурнала се напред с протегнати ръце. Между ръцете ѝ се намираше може би най-мистичната реликва в базиликата.
— Света Вероника — поясни Уго. — Жената, избърсала лицето на Исус, докато той носел кръста към Голгота. Тайнствен образ от лицето му останал отпечатан върху кърпата. В тази колона се намира въпросното парче плат.
Най-накрая Уго се извърна към четвъртата статуя.
— Свети мъченик Лонгин. Войникът, пронизал Исус на кръста, ранил го в ребрата с копието си. В тази колона е поставено копието на Лонгин. — Ногара се обърна с лице към нас. — Както сигурно знаете, само три от тези реликви са все още тук. Като жест на добра воля сме дали черепа на свети Андрей на Православната църква. Но и бездруго мястото му никога не е било тук. Реликвите в тази базилика трябва да разказват най-важната християнска история. — По лицето на Ногара пробяга тръпка. — Истинският кръст, кърпата и копието са реликви, свързани със смъртта на нашия Бог. А в четвъртата колона трябва да има реликва, свързана с неговото Възкресение. Когато наследил плащаницата, Йоан Павел искал да я премести тук, но след като радиовъглеродният анализ породил съмнения, станало невъзможно да я прехвърли от Торино. Сега най-сетне ще преодолеем този проблем. Моята изложба ще докара Свещената плащаница у дома.
Той снижи глас и се наложи двамата със Симон да се приведем, за да го чуваме.
— Открил съм древни текстове, които описват как изображение на Исус било съхранявано в град, наречен Едеса, векове, преди плащаницата да се появи във Франция. Сега този турски град се нарича Урфа и точно там брат ти дойде да ме спаси. Установих, че нашата Торинска плащаница е била на това място не по-късно от четвърти век. Сега искам да направя още нещо — искам финалът на моята изложба да докаже, че така нареченият Образ от Едеса идва от Йерусалим и е занесен лично от учениците. И точно тук, отче Алекс, работата ми опира до теб.
Преди да продължи, той бръкна в джоба си за найлоновото пликче, което беше взел от апартамента. Отвътре извади нещо странно — пластмасова лъжичка, която приличаше на палка за барабан. Наведе се към сина ми и каза:
— Петрос, искам да поговоря с баща ти за момент, затова донесох нещо за теб. — Връхчето на лъжичката беше покрито с някаква светла бучка.
— Какво е това? — попита Петрос.
— Лоено топче. То има магическа сила в тази базилика. — Уго заведе Петрос близо до олтара. — Дръж го ето така и се преструвай на статуя. Не помръдвай.
След броени секунди от купола се спусна гълъб. Кацна на бучката лой и започна да кълве. Петрос така се смая, че за малко да изпусне лъжичката.
Уго му прошепна:
— Сега можеш да отидеш където си поискаш. Заведи новия си приятел на разходка. Установил съм, че птиците тук са много питомни.
Петрос беше като омагьосан. Гълъбът пърхаше на сантиметри от ръката му, когато той закрачи в празния неф предпазливо, все едно държеше в ръката си свещ. Всички се смълчахме за миг, докато го наблюдавахме. После Уго отново се обърна към мен.
— Та както казвах, надявам се да докажа, че учениците са донесли плащаницата от Йерусалим в Едеса. Разбира се, трудно ми беше да намеря такова доказателство, но съм убеден, че най-сетне съм по следите му. Разбираш ли, Едеса е една от най-ранните християнски столици и в средата на първи век там е написано евангелие. Наричат го „Диатесарон“, което, както несъмнено ви е известно, на гръцки означава „от четири“, защото е текст, обединяващ четирите съществуващи евангелия. Тъй като плащаницата вероятно е била в Едеса точно когато е писано това евангелие, аз съм убеден, че авторът му я е споменал в текста.
Понечих да го прекъсна, но Уго вдигна ръка.
— Разбира се, трудността да бъде доказано това произтича от факта, че „Диатесарон“ е изключително рядък текст. Запазен е единствено в преводи на други езици, направени векове по-късно. Всички оригинали са унищожени от самите епископи на Едеса, когато отсъдили в полза на четирите отделни евангелия. Така поне се говори. Ала неотдавна установих нещо друго.